Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Да, сър. Ох, този мъж! За децата ни — мисля, че са седем… Интересува ли те как ще ги устроя? Или да действам на своя глава? Как ли бих могла да се уговоря с Елинор?
— Действай на своя глава. Но ако Айра е там, искам да поговоря с него.
— Думата ти е закон, ефенди.
След като поговори с Брайън, татко ми рече:
— Казах на Брайън да не се притеснява, тъй като Етел е много добра готвачка. Ако има нужда от помощ, ще наема помощничка. Така че, Морийн, вие двамата заминавайте да се забавлявате — младежта е в добри ръце. Не стягай повече от два куфара, защото… — телефонът пак иззвъня.
— Морийн? Обажда се кака ти, миличка. Брайън обади ли ти се?
— Да.
— Добре. Имам разписания на влаковете и резервации за Пулманов вагон. Джъстин ги е уредил от Ню Йорк. Франк ще ни откара до гарата. Само трябва да бъдеш готова утре в десет часа сутринта. Ще сколасаш ли?
— Ще трябва да сколасам, пък ако ще да тръгна боса и чорлава…
За нула време се пристрастих към пътуването с луксозни лайнери. „Ил дьо Франс“ беше прекрасен шок за малката Морийн Джонсън, чиято идея за лукс беше достатъчно бани за седем — обикновено седем, но цифрата се менеше — деца и достатъчно топла вода. Брайни ме бе водил преди две години на Големия каньон и беше чудесно… но това тук бе съвсем друг вид „чудесно“. Concierge, който като че ли не би се поколебал да заплува обратно и да донесе, каквото и да поиска мадам. Прислужница, която говореше английски, но разбираше моя френски и не се присмиваше на акцента ми. Цял оркестър на вечеря, камерна музика по време на чай, всяка вечер танци с музика на живо. Закуска в леглото. Масажистка на повикване. Всекидневната в апартамента ни — много по-голяма и красива от онази в дома на Елинор — и две големи спални.
— Джъстин, защо сме настанени на масата на капитана?
— Не знам. Сигурно защото сме наели този апартамент.
— А защо сме го наели? Всичко в първа класа изглежда луксозно — нямаше да се оплаквам, ако пътувахме във втора. Но това тук е направо прекомерен разкош. Нали така?
— Морийн, сладката ми, аз поръчах две външни двойни каюти, първа класа. Потвърдиха и ги платихме. После, два дена преди да отплаваме, агентът се обади и ми предложи този апартамент на цената, която бяхме платили, плюс сто долара отгоре. Като че ли човекът, който го беше поръчал, не можел да пътува. Попитах защо се е отказал. Вместо да ми отговори, той намали допълнителната такса на петдесет долара. Попитах кой е умрял в апартамента и заразно ли е. Този път, вместо да отговори, ми предложи да зарежем допълнителната такса, ако просто позволим на „Ню Йорк таймс“ и „Л’илюстрасион“ да ни снимат в апартамента — нали си спомняш, снимаха ни.
— И заразно ли беше?
— Всъщност не. Горкичкият тип скочил от прозореца на двадесетия етаж на следващия ден след Черния вторник.
— Ох, трябваше да си мълча.
— Мо, миличка, този апартамент тук не е къщата му, никога не е влизал в него през живота си, тук няма призрак. Той е просто един от многото хиляди нещастници, чиито пари са се превърнали в хартия. Ако това ще те накара да се чувстваш по-добре, мога да те уверя, че и двамата с Брайън не сме държали в тайна намерението си да се оттеглим от пазара, защото очакваме той да рухне преди края на октомври. Ама кой да ти слуша! — Джъстин поклати глава и сви рамене.
— Едва не ми се наложи да удуша един брокер, за да изпълни нарежданията ми — додаде Брайън. — Според него май било неморално, а може би и незаконно да продаваш, когато пазарът върви стабилно нагоре. „Чакайте да стигне върха — разправяше ми той, — и тогава ще видите. Луд сте, ако се откажете на този етап.“ Казах му, че старата ми баба ми е гледала на кафе и е казала, че сега е моментът да разтоваря. Той пак ми рече, че съм луд. Казах му веднага да изпълни нарежданията ми… иначе отивам право при управителите на борсата, за да поискам да го разследват за незаконни операции. Това наистина го вбеси и той ме продаде… а после се вбеси още повече, когато настоях за чек със сертификат. Взех чека и веднага го осребрих. След което размених парите за злато… защото прекалено ясно си спомнях какво ми беше казал Тед — че банките ще започнат да гърмят.
Щеше ми се да попитам къде е сега това злато. Но не попитах.
Цюрих е много хубав град, много по-хубав от всички градове, които бях виждала в Съединените щати. Езикът там се води немски, но не е немският, който говори съседа ми от Мюнхен. Ала се оправях чудесно, откакто разбрах, че почти всички говорят английски. Мъжете ни бяха заети — ние с Елинор си прекарвахме чудесно като туристки.