Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Прибрах се в стаята си, легнах си, поплаках и се унесох в неспокоен сън.
Половин час по-късно — или час, или още повече — ме събуди почукване на вратата.
— Да?
— Мариан е, мамо. Може ли да вляза?
— Разбира се, миличка.
Тя влезе, затвори вратата и ме погледна. Брадичката й трепереше, сълзите й аха-аха щяха да потекат. Надигнах се и протегнах ръце.
— Ела при мене, миличка.
С това проблемите с Мариан свършиха. Но с Брайън — не съвсем. Следващия уикенд той изтъкна, че при развод по взаимно съгласие двете страни трябва да се договорят как да си поделят имуществото. Беше домъкнал вкъщи дебела папка.
— Тук са най-важните документи. Ще ги прегледаш ли?
— Добре. (Няма защо да отлагаме посещението при зъболекаря.)
Брайън сложи папката на масата.
— Можем да ги разстелем тук.
Той седна.
Настаних се от лявата му страна, Мариан — срещу мене.
— Не, Мариан — обадих се аз. — Искам да го направим на четири очи. Така че си извинена, скъпа. И, моля те, не пускай децата да влизат тук.
Тя ме погледна неразбиращо и понечи да стане. Брайън протегна ръка и я спря.
— Морийн, Мариан е заинтересована страна. Също толкова заинтересована, колкото и ние.
— Не, не е. Съжалявам.
— Как така?
— Това, което имаме тук, представено от тези документи, е наша обща собственост, твоя и моя — онова, което сме натрупали по време на нашия брак. Нищо от това не е на Мариан и аз не искам да разискваме това в присъствието на трето лице. По-нататък, когато тя се развежда с тебе, ще присъства на подялбата, а аз — не. Днес, Брайън, тя е между мене и тебе и никой друг.
— Какво искаш да кажеш с това „когато тя се развежда с тебе“?
— Поправка: ако се разведе с тебе. (Разведе се. През 1966 г.) Брайън, донесе ли и сметачна машина? О, всъщност ми трябва само един подострен молив.
Мариан улови погледа на Брайън, напусна стаята и затвори вратата след себе си.
— Морийн, защо винаги си толкова груба с нея?
— Дръж се възпитано, Брайън. Не трябваше да се опитваш да наложиш присъствието й и много добре го знаеш. Сега… искаш ли да се разберем като възпитани хора? Или да изчакаме да повикат адвокат?
— Не виждам причини да не се разберем като възпитани хора. И още по-малко виждам причини някакъв си адвокат да се бърка в личните ми работи.
— Аз пък още по-малко и от тебе виждам причина твоята годеница да се бърка в моите. Брайън, престани да се държиш като Уди на шест годинки. Ти как смяташ да се разберем?
— Е, ами първо трябва да разпределим имуществото на децата. Значи седем. И петте на Мариан… вече са шест.
(Всеки пък, когато бяхме „дрънкали касата“ — бяхме получавали поощренията за бебе от фондация „Айра Хауард“ — Брайън беше оформял счетоводна сметка за детето и бе оставял това количество да нараства според сметките му с шест процента на тримесечие и после бе прехвърлял парите на детето като сватбен подарък — горе-долу три пъти колкото първоначалната сума. Междувременно използваше тези пари като работен капитал в продължение на осемнайсет и повече години… а повярвайте ми, Брайън винаги можеше да накара работния капитал да докара повече от шест процента печалба — особено след 1918 г., когато разполагаше с предсказанията на Теодор. Само една дума — „Ксерокс“ или „Полароид“ — би могла да означава несметни богатства, стига да я знаеш предварително.)
— О-па! Не и от този кюп, Брайни. Ричард си получи сватбения подарък от нас, когато се ожени за Мариан. Нейните деца от Ричард са наши внуци. Ами другите ни внуци? Напоследък не съм ги броила, но май са петдесет и два броя. Да не би да си намислил да субсидираш всичките петдесет и двама от сегашната ни собственост?
— Ама положението е друго.
— Разбира се, че е друго. Брайън, ти се опитваш да облагодетелстваш петима от нашите внуци за сметка на всички останали. Няма да го позволя.
— Аз ще го отсъдя.
— Не, няма. Ще го отсъди истински съдия в истински съд. Или ще се отнасяш еднакво с всичките ни деца и няма да се опитваш да облагодетелстваш петима от внуците ни, като пренебрегваш другите четирийсет и седем.
— Морийн, никога преди не си се държала така.
— Ти никога преди не си развалял нищо. Но сега го направи и подялбата ще е според условия, които и двамата намираме за справедливи… или върви се обяснявай със съдията. Брайън, не можеш да ме захвърлиш като вехта обувка и да очакваш, че ще продължавам да приемам ти да командваш парада така покорно, както през всичките тези години. Пак ти казвам: престани да се правиш на Уди като малък. Та… като оставим настрана онова, което сме се договорили или ще се договорим, що се отнася до парите на децата, как искаш да поделим останалото?