Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
— Горкичкият Брайни. Напомняш ми за магарето между двете купи сено. И двата списъка съдържат колкото си искаш движима собственост — можеш да си купиш от мене всичко, което ти е скъпо на сърцето — протегнах ръка към единия списък, без да откъсвам поглед от очите му… и вдигнах другия.
— Това е моята половина. Давай да се залавяме с бумащината.
Брайън пак се разциври, когато искаше да купи от мене някои неща от моя списък и аз се съгласих да му ги продам, но настоях да се пазарим. Имам обаче добра памет и бях запомнила специално името „Д. Д. Хариман“, след като чух Теодор да го споменава в онази тъжна, радостна и щура неделя, когато той замина и вече не се върна. Когато разделяхме имота, знаех точно кои компании контролира господин Хариман и дали ги има в Нюйоркския търговски регистър или не.
Така че продадох на Брайън каквото искаше, но не по номинална стойност. На спазарена цена плюс разумна печалба. Не съм пълна невежа, що се отнася до бизнеса. Ала Брайън никога не ми бе оставял толкова пари на ръка, за да могат да се разглеждат като капитал. Ала години наред се забавлявах, като пресмятах на хартия. Тази игра превръщаше четенето на „Уолстрийт джърнъл“ в доста интересно занимание.
Брайън се разведе с мене в средата на 1946 г. и аз се върнах в Канзас сити. Никой от нас — нито той, нито аз, нито Мариан — не хранеше лоши чувства към другия. Всъщност Брайън не се беше държал като лошо момче — той просто се бореше също така упорито за Мариан, както някога се бореше за мене… а аз бях правила същото, след като осъзнах, че съм сама и моят любим съпруг вече не е моят рицар.
Няма смисъл да храниш лоши чувства. Излети ли корабът, всичко е пито-платено.
XVII.
Ново начало
Дъщеря ми Сюзън се ожени за Хенри Шулц в събота, 2 август 1952 г., в Епископалната църква „Сейнт Марк“ в Канзас сити. Брайън дойде и отведе дъщеря си до олтара; Мариан беше останала в Далас с децата си… и трябва да добавя, имаше съвсем приемливо извинение: терминът й почти беше дошъл и беше съвсем разумно да помоли Брайън да си остане вкъщи. И бе настоявала да не разочарова Сюзън.
Не съм сигурна, че Сюзън щеше да забележи, но аз го забелязах.
Повече от половината ми деца присъстваха, повечето — със съпругите и съпрузите си, заедно с около четирийсет внуци и техните съпрузи и съпруги и цяло котило правнуци, че и едно пра-правнуче. Не е лошо за жена на официална възраст четирийсет и седем години. Не е лошо дори за жена, чиято точна възраст е седемдесет години и един месец.
Невъзможно ли, казвате? Не съвсем. Моята Нанси роди Роберта на Коледа през 1918 г. Роберта се омъжи на шестнайсет години и роди Ан Барстоу на 2 ноември 1935 г. Ан Барстоу се омъжи за Юджийн Харди и роди първото си дете, Нанси Джейн Харди, на 22 юни 1952 г.
Според архивите Нанси Джейн Харди (Фут) е родила Джъстин Фут, първия с това име, в последния ден на XX век, на 31 декември 2000-та година. Аз се ожених за един негов (и мой) далечен потомък, Джъстин Фут Четирийсет и девети, след като се ожених за семейството на Лазарус Лонг през 4316 г. от н.е. според Грегорианския календар, след почти двайсет и четири века — на сто и една години според личната ми времева линия.
Семейство Шулц беше почти също толкова добре представено на сватбата на Сюзън, макар че на повечето от тях се наложи да летят дотук от Калифорния или Пенсилвания. Ала не можеха да се похвалят с пет поколения, събрани на едно място. Страшно се радвах, че ние можем, и изобщо не се поколебах, когато фотографът, Кенет Барстоу, поиска да ни направи групова снимка. Той ме сложи в средата с пра-правнучката в скута ми, а дъщеря ми, внучката ми и правнучката ми пърхаха около нас като ангелчета около Мадоната с младенеца.
И за това ни се скараха. Кен продължаваше да снима, докато накрая на Нанси Джейн й писна и започна да реве. И точно тогава се появи Джъстин Уедърал и рече на Кен:
— Кен, мога ли да разгледам фотоапарата ти?
— Разбира се, чичо Джъстин.
Почетен чичо — предполагам, че му се е падал нещо като осемнайсети братовчед. Семействата от „Хауард“ започваха да стигат до онзи етап, когато всеки се падаше някакъв роднина на всички… заедно с онези неизбежни дефекти в резултат на браковете между роднини, които по-късно се наложи да бъдат изкоренени.
— Ей сега ще ти го върна. Вижте сега, дами — особено ти, Морийн: онова, което имам да ви казвам, трябва да си остане между нас, хората, регистрирани във Фондацията. Огледайте се. Залата изолирана ли е? Има ли сред нас чужди хора?
— Джъстин — обадих се аз, — входът на приема е само с покани. На сватбата можеше да дойде всеки. Но за да влезеш в тази стая, ти трябва покана. Аз изпратих поканите на нашето семейство; Йохана Шулц — на роднините на Хенри.