Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
После един ден те ни взеха с тях и аз се оказах смаяната собственица на номерирана банкова сметка за чисто злато на стойност 100 000 долара, ала не му викаха така. Трябваше да подписвам пълномощни на Брайън и на Джъстин за „моята“ банкова сметка, докато Елинор вършеше същото за подобна. И ограничено пълномощно на някой си, за когото никога не бях и чувала, от Уинипег, Канада.
Не ни бяха сложили в този разкошен апартамент, защото сме от висшето общество. Не бяхме. Ала ковчежникът носеше в сейфа си не знам колко унции злато, повечето от което — собственост на фондация „Айра Хауард“, а известна част принадлежеше лично на Брайън, на Джъстин и на татко. Златото беше преместено чрез Френската банка от Шербур в Цюрих, а ние го придружихме.
В Цюрих Брайън и Джъстин като свидетели и настоятели на Фондацията бяха видели как отварят, преброяват и теглят златото и после го бяха депозирали в консорциум от три банки. Защото Фондацията бе приела предупреждението на Теодор, че господин Рузвелт ще девалвира долара и след това ще обяви за незаконно притежаването на злато от американски граждани много насериозно.
— Джъстин — попитах аз, — какво ще стане, ако губернаторът Рузвелт не кандидатства за президент? Или кандидатства, но не го изберат?
— Нищо. Фондацията няма да пострада. Но да не би да си изгубила доверието си в Тед? По негов съвет ние се заиграхме на пазара, после се оттеглихме, преди да е рухнал, и сега Фондацията е кажи-речи шест пъти по-богата, отколкото преди година — и то само защото разчиташе на предсказанията на Тед.
— О, вярвам на Теодор! Просто се чудех.
Господин Рузвелт беше избран и наистина девалвира долара и обяви притежаването на злато от американски граждани за незаконно. Но авоарите на Фондацията бяха извън обсега на конфискацията. Както и собствената ми банкова сметка. Аз никога не я пипнах, но Брайни ми обясни, че тя не лежи и не мързелува — той използваше моите пари, за да прави още пари.
Брайън сега беше настоятел на Фондацията на мястото на господин Чапман, който беше отстранен от съвета, задето бе загубил парите си на борсата. Настоятелите на Фондацията сами трябваше да отговарят на условията за получаване на нейните облаги (четирима живи дядовци и баби по времето на женитбата) и сами трябваше да правят пари.
Сега Джъстин беше председател на съвета и главен изпълнител вместо съдията Спърлинг, който все още беше в настоятелството, но беше минал деветдесетте и бе избрал да не се товари толкова с работа. Когато се върнахме в Канзас сити, Джъстин и Брайън наеха офиси в Скарит билдинг на името на „Уедърал и Смит — инвестиции“, а „Брайън Смит асошиейтс“ нае офис на същия етаж.
Оттам нататък никога не сме имали притеснения с парите, но времето на Великата депресия не беше време, когато беше забавно да си богат. Стараехме се да не ни личи, че сме богати. Вместо да си купим къща-палат в района на Провинциалния клуб, си купихме въпросната фермерска къща на ниска цена и я преустроихме в нещо по-задоволително. По онова време сръчните занаятчии се навиваха да работят за надници, на които биха се изсмели през 1929 г.
Националната икономика беше замряла, май никой не разбираше защо и всеки — от ваксаджията до банкера — имаше някакво решение, което би искал да види приложено на практика. Господин Франклин Рузвелт пое властта през 1933 г. и наистина банките взеха да затварят, но семейства Смит и Уедърал си бяха скътали парици под дюшека и бяха затворили буркани — така и не пострадахме от банковия фойерверк. Страната като че ли живна в резултат на енергичните действия на „Новата сделка“, както президентът нарече поредицата от пенкилери, които се изливаха от Вашингтон.
В ретроспекция изглежда, че „реформите“, от които се състоеше Новата сделка, май не са помогнали с нищо за оправянето на икономиката — ала трудно бихме могли да отречем това, че спешните мерки напълниха с храна устите на мизерстващите. WPA, PWA, CCC, NRA и безброй многото програми не излекуваха икономиката, а може дори да са й навредили… но в Канзас сити през трийсетте години почти със сигурност предотвратиха гладните бунтове на отчаяния народ.
На 1 септември 1939 г., десет години след Черния вторник, нацистка Германия нападна Полша. След два дена Великобритания и Франция обявиха война на Германия. Започна Втората световна война.
XVI.
Лудите четирийсет
През лятото на 1940 г. ние с Брайън живеехме в Чикаго, на „Удлоун“ 6105 — адрес, който се намираше точно на юг от Мидуей. Това беше голяма жилищна кооперация — осемдесет жилища, собственост на фондация „Хауард“ чрез подставено лице. Ние обитавахме така наречения „мансарден апартамент“ — западния край на горния етаж: всекидневна с балкон, четири спални, две бани.