Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))

— Искаш и ризата ли да ми смъкнеш от гърба? Само защото забих Мариан?

— Разбира се, че не, Брайън. Изобщо не искам даже издръжка. Онова, което искам… и очаквам… и за което настоявам, иначе отиваме в съда, е следното: след като уредим справедливо въпроса с издръжката на децата и сватбените им парични суми по начина, по който сме постъпвали с женените си деца в миналото, искам точно половината, право по средата. Иначе ще го урежда съдия.

Брайън изглеждаше мрачен.

— Много добре.

— Добре. Направи два списъка, две половини и можем да пристъпим към съставянето на официален документ, който да представим в съда. Къде смяташ да се разведеш с мене? Тук ли?

— Ако нямаш възражения. Така ще е най-лесно.

— Добре.

Брайън се занимава със списъците през целия уикенд. В понеделник вечерта ми ги показа.

— Ето ги. Това е списъкът за моята половина, това — за твоята.

Разгледах ги и веднага забелязах, че общите суми са равни… и едва се сдържах да не подсвирна, като видях цифрите. Нямах представа, че милионите са чак толкова много.

— Брайън, защо този списък е моят, а онзи — твоят?

— Оставих в моя списък имотите, с които искам да се занимавам. В твоя списък са онези, които не се нуждаят от моята експертиза, като например търговските дружества и квартирите под наем. Няма значение — всичко е поравно.

— Ами като е поравно, хайде да си ги разменим. Аз вземам всичко от твоя списък, ти — онова, което си включил в моята половина.

— Виж, нали ти обясних защо…

— И тогава, ако в моя списък има имоти, които ти наистина искаш, можеш да ги купиш от мене. На взаимно договорена цена.

— Мо, да не би да мислиш, че се опитвам да те измамя?

— Да, миличък, опитваш се да ме измамиш още от мига, в който възникна този въпрос за развода и подялбата на имуществото — усмихнах му се. — Но няма да ти позволя: по-късно ще съжаляваш за това. А сега вземи тези два списъка и ги състави отново. Раздели всичко с такава педантична справедливост, че да ти е наистина все едно кой списък ще взема аз и кой ще оставя за тебе. Или ако предпочиташ, аз ще ги съставя и ти ще си избереш. Но няма да слагаш всичките благини в единия списък и после да разправяш, че бил твоят. И така… аз ли да съставя списъците и ти да избираш? Или ти ще ги съставиш и аз ще избирам?

Отне му цяла седмица и горкичкият почти умря от мъка. Но най-накрая състави нови списъци.

Погледнах ги.

— Това устройва ли те, Брайни? Сега така идеално поравно ли си разделил общата ни собственост, че наистина не те интересува кой кой списък ще избере?

Той се усмихна накриво.

— Да речем, че ще се намуся, ще се гърча и ще кървя и в двата случая.