Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Брайън наистина успя да „поправи“ възрастта си за Военното министерство, просто защото генералът му го искаше. Но не успя да ги накара да го изпратят на бойното поле. Вместо това бойното поле дойде при него — той държеше бюро в Президиума и живеехме в едно старо имение на Ноб хил, когато японците се промъкнаха и нападнаха Сан Франциско на 7 декември 1941 г.
Странно чувство е да вдигнеш поглед към небето, да видиш там самолети, боботенето на моторите им да отекне в костите ти, да видиш как коремите им раждат бомби и да знаеш, че е твърде късно да побегнеш, твърде късно да се скриеш; и по никакъв начин не можеш да повлияеш на това, какво ще ударят тези бомби — тебе или къщите една пресечка по-нататък. Не, не беше ужас — беше по-скоро усещане за deja vu, сякаш вече го бях виждала хиляди пъти. Никак не ми се щеше да го изпитам отново, но знам защо воините (истинските, а не хленчовците в униформа) винаги искат да отидат на бойното поле, а не да седнат зад бюро. В присъствието на смъртта човек живее най-интензивно. „По-добре един прекрасен час живот…“
Чела съм, че по времева линия три не са нападнали Сан Франциско, а Хаваите и че после са изселили калифорнийците от японски произход от крайбрежието. Ако е било така, имали са невероятен късмет, защото това им е спестило кървавата баня, случила се по времева линия две — там повече от шейсет хиляди американци от японски произход са били линчувани, застреляни или живи изгорени от неделя до вторник, 7–9 декември 1941 г. Дали това не ни е вдъхновило за онова, което направихме по-късно с Токио и Кобе? Чудя се.
Войните, които започват с такива тайни нападения, неизменно са безмилостни — всички истории го доказват.
В резултат на тези линчове президентът Баркли въведе военно положение в Калифорния. През април 1942 г. то беше отменено и само дългата трийсет километра крайбрежна ивица навътре от приливната линия беше милитаризирана, но зоната бе разтегната нагоре по брега чак до Канада. Това не причини особени неудобства за Сан Франциско — все едно живееха във военен резерват и обичайната корупция в градските служби значително спадна — но по мръкнало по самия бряг винаги имаше опасност някое шестнайсетгодишно хлапе в униформа на Националната гвардия, въоръжено със „Спрингфийлд“ от Първата световна война, да се поизнерви и весело да започне да си натиска спусъка.
През 1942 г, върнаха писмата ми до татко заедно с официално съболезнователно писмо от националния щаб на Военните доброволни отряди.
Съпругата на Ричард, Мариан, живееше в близкия Сан Хуан Капистрано, докато Ричард беше в Камп Пендълтън. Когато той замина през океана, я поканих да дойде да живее при нас с децата си — четири деца, едното от които се роди скоро след като пристигна. Така подредихме нещата, че всеки следобед някоя от нас ходеше да помага във военната болница „Летърман“. Привързах се към Мариан — обичах я като своя родна дъщеря.
Така че когато получи онази телеграма, тя беше при нас. Ричард бе награден с Кръста на флотата за битката за Иво Джима — посмъртно.
Пет месеца и няколко дена по-късно унищожихме Токио и Кобе. Император Акихито и министрите му ни шокираха, като се изкормиха ритуално — първо министрите, после и императорът. Особено шокиращо беше това, че император Акихито всъщност си беше дете, нямаше и дванайсет години и беше по-малък от сина ми Патрик Хенри.
Никога няма да ги разберем японците. Но дългата война беше свършила.
Принудена съм да се зачудя какво ли би се случило, ако бащата на императора, император Хирохито, не бе загинал при въздушния удар „Звезден празник“ на 7 юли? Носеше му се славата, че бил много „прозападно настроен“. Другите съответни истории — по времеви линия три и шест — не дават твърд отговор. Хирохито май е бил пленник на министрите си — царувал е, но не е управлявал.
След като Япония се предаде, Брайън помоли да го освободят по-рано, но беше изпратен в Тексас — Амарило, после — и в Далас, за да помага при сключването на договорите. (Според мене единственият път, когато съжаляваше, че си е взел съответните изпити през 1938 г.) Но по онова време да се преместим от Сан Франциско беше добра идея — смяна на фона и преселване на място, където никого не познавахме, защото щом пристигнахме в Тексас, Мариан се превърна в „Морийн Дж. Смит“, а аз си боядисах косата и се превърнах в овдовялата й майка, Мариан Харди. И съвсем навреме, защото вече беше започнало да й личи — след четири месеца тя роди Ричард Брайън. Във Фондацията си го съобщихме, както си беше, разбира се, и регистрирахме правилно новото бебе на Мариан: Мариан Джъстин Харди плюс Брайън Смит старши.