Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))
- Автор: Хайнлайн Роберт Энсон
- Серия: История на бъдещето #27
- Язык: болгарский
- Переводчик: Светлана Комогорова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Отвъд залеза (Животът и любовите на Морийн Джонсън(Мемоари на една леко нередовна жена))». Краткое содержание книги:
Допълнителните спални ни трябваха, особено през юли, по време на Националната конвенция на демократите. Две седмици в апартамента, разчетен за максимум осем души, спяха между дванадесет и петнадесет човека. Не ви го препоръчвам. Нямахме климатик в апартамента, лятото беше изключително горещо, а езерото Мичиган — на няколкостотин метра от нас — превръщаше апартамента ни в турска баня. Бях си вкъщи и бих се справила с положението, като се разхождам наляво-надясно по организъм. Но не можех да го правя в присъствието на непознати. Една от истинските благини в Буундок е, че организмът си е организъм и не означава нищо.
От 1893 г. не бях стъпвала тук, освен дето там сменях влакове. Брайън често беше идвал в Чикаго без мене, тъй като често използваха този апартамент за събрания на настоятелството на фондация „Хауард“ — Фондацията бе сменила през 1929 г. адреса на регистрацията си от Толидо в Уинипег.
— Морийн — обясни ми Джъстин, — щом не разгласяваме с какво се занимаваме, ние не престъпваме никакви закони за притежаване на злато; ние просто се готвим за това, което ще дойде. Сега Фондацията е преструктурирана според канадските закони, регистрираният й секретар е канадски адвокат, а самият той е клиент на „Хауард“ и настоятел на Фондацията. Изобщо не пипам злато, даже и с ръкавици.
Точно преди Конвенцията на демократите от 1940 г. „Фалшивата война“ приключи и Франция падна. На 6 юни край Дюнкерк, Франция, британците евакуираха остатъците от армията си и това беше последвано от една от най-великите речи в цялата история:
— … ще се бием с тях по бреговете, ще се бием с тях по улиците, никога няма да се предадем…
Татко се обади на Брайън и му каза, че постъпва доброволец във Въздушните доброволни отряди.
— Брайън, този път дори тия от Домашната стража разправят, че съм бил твърде стар. Но ония пък приемат медици, които армията не може да приеме. Трябват им за подкрепления във военните зони и вземат всеки, който може да отреже крак — мене, искам да кажа. Ако това е единственият начин да се бия с хуните, точно така и ще направя — дължа го на Тед Бронсън. Разбирате ли ме, сър?
— Напълно ви разбирам.
— Колко бързо можете да изпратите тук някой друг да наглежда младежта?
Чувах и двете страни, така че аз хванах слушалката.
— Татко, Брайън не може да си дойде, но аз мога. Макар че бих могла още по-бързо да изпратя Бети Лу. Както и да постъпя, прави каквото си решил. Но, татко, чуй ме: много се пази! Чу ли?
— Ще внимавам, дъще.
— Моля те, много внимавай, моля те! Гордея се с вас, сър. Теодор също се гордее с вас, знам.
— Ще се опитам да накарам и тебе, и Тед да се гордеете с мене, Морийн.
Бързо му казах „довиждане“ и затворих, преди гласът ми да ме предаде. Брайън изглеждаше замислен.
— Трябва веднага да се задействам и да си оправя възрастта за армията. Иначе току-виж и на мене взели да разправят, че съм твърде стар.
— Брайни! Без съмнение не очакваш да убедиш армията, че си на толкова години, колкото твърди „Хауард“? Те ти водят досие от много-много години!
— О, изобщо и не мисля да споменавам на адютант-генерала Хауардовата си възраст. Макар и да не смятам, че изглеждам по-възрастен от четирийсет и шест, както пише в шофьорската ми книжка. Искам да кажа, искам да поправя малката благородна лъжа, която им пробутах през 1898 г. Когато всъщност съм бил на четиринайсет години, но съм казал, че съм на двайсет и една, за да ми позволят да се запиша.
— На четиринайсет, как пък не! Ти тогава завършваше „Рола“.
— Бил съм преждевременно развит, също като нашите деца. Да, мила моя, през 1898 г. бях в последния курс на „Рола“. Но във Военното министерство не е останал никой, който да го знае. Пък и кой ще им го каже? Морийн, един петдесет и шестгодишен полковник от запаса е много по-вероятно да бъде призован, отколкото един шейсет и тригодишен. С около сто процента по-вероятно.
Аз използвам записващо устройство, каквито използват агентите на Времето, настроено на гласа ми и скрито в една телесна кухина. Не, не, не е в Тунела на любовта — така не става, тъй като агентите на Времето не са монахини, нито пък някой очаква от тях да са. Говоря за една изкуствена кухина на мястото на жлъчката. Предполага се, че тая джаджа върши работа хиляда часа, и се надявам, че работи както трябва, защото ако тези караконджули ми извият врата — по-добре да го кажа „когато ми извият врата“ — се надявам, че Пиксел би могъл да доведе някой при трупа ми и Корпусът на времето да извлече записа. Искам да разберат какво съм се опитвала да направя. Предполагам, че би трябвало да го направя открито, но Лазарус щеше да ми го отмъкне. Имам превъзходно задно зрение. В обратната посока не е чак толкова добро.