Нож от блянове

Тъй като фенерът беше зад нея, сенките скриваха изражението й, но тя най-сетне отрони:

— Какъв умен младеж. — Поклати глава и плитчиците й с мъниста леко издрънчаха. Смехът й беше дълбок и гърлен. — Май трябва да си държа езика зад зъбите. Винаги си навличам неприятности, когато давам обещания на умни младежи. Не си мисли обаче, че ще ти кажа тайни, които ще те накарат да се изчервиш. Вече жонглираш с две ясени май. Аз не се оставям да жонглират с мен.

— Значи съм прав? — Едва успя да прикрие неверието си.

— Прав си — отвърна тя. И най-небрежно му подхвърли нощното цвете!

Мат го улови, като изруга стъписано, и посмя да вдиша чак щом се увери, че го е хванал здраво. Беше покрито като че ли с корава кожа, с леко издаден фитил от едната страна. Познати му бяха донякъде по-малки фоейрверки, а те уж избухваха от огън или ако въздухът стигне до онова, което е вътре — макар че веднъж беше отворил едната топка и тя не гръмна — но знае ли човек какво може да накара едно нощно цвете да гръмне? Онази топка, дето я беше отворил, едва се побираше в шепата му. Нещо голямо като това нощно цвете сигурно щеше да гръмне и него, и Алудра на късчета.

Изведнъж се почувства глупаво. Тя едва ли щеше да го хвърли така, ако падането му е опасно. Взе да си подхвърля топката от ръка в ръка. Не за да я накара да ахне или нещо такова. Просто за да прави нещо.

— С какво стрелящите тръби от бронз ще са по-добро оръжие? — Точно това искаше Алудра, оръжия, които да използва срещу сеанчанците, да си платят, че бяха унищожили Гилдията на Илюминаторите. — На мен и сега ми изглеждат достатъчно страшни.

Алудра си дръпна нощното цвете, замърмори нещо за непохватни тъпаци и заобръща топката в ръцете си да огледа коженото покритие. Май не беше толкова безопасно, колкото бе решил.

— Една подходяща стреляща тръба — заговори тя, след като се увери, че не го е повредил, — ще го изпрати на триста разтега нагоре в небето с подходящия заряд, и на по-дълго разстояние, ако тръбата е наклонена под ъгъл. Но не толкова дълго, колкото имам предвид. Ако изхвърлящият заряд е достатъчен, за да го метне по-далече, ще пръсне тръбата. С бронзова тръба мога да поставя заряд, който да изхвърли нещо малко по-дребно на около две мили. Като фитилът ще е по-бавен, да може да прелети толкова. Лесно е. По-малко, но по-тежко, от желязо, и никакви красиви цветове, само взривният заряд.

Мат подсвирна, като си го представи — взривовете, избухващи сред враговете, преди да са се доближили толкова, че да могат да те видят добре. Гадно нещо, ако го мятат по теб. Виж, това щеше да е толкова добре, колкото ако имаш Айез Седай на своя страна, или от онези Аша’ман. Че и по-добре. Айез Седай сигурно щяха да са в опасност, ако използват Силата за оръжие, а макар да беше слушал слухове за стотици Аша’ман, бяха си само слухове. Освен това Аша’ман си бяха досущ като Айез Седай, щяха да почнат да умуват къде точно са нуж-ни и чак тогава да се захванат с битката. Започна да си представя как точно ще използва бронзовите тръби на Алудра и веднага забеляза очебийния проблем. Цялото ти предимство приключваше, ако врагът подходи отдругаде, или зад тебе, а ако ти трябват и кранове да ги местиш тези неща…