Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Вече за мой пазач ли се слагаш, Играчко? — хладно попита Тюон, щом видя шатрата му.
— Не — отвърна Мат. — Просто се надявам да те виждам по-честичко. — Беше си самата истина на Светлината — е, отчасти и за да се махне от Айез Седай, но и другото си беше вярно — но Тюон зашава с пръсти на Селусия и двете се запревиваха от смях, преди да се съвземат и да се приберат в избелелия пурпурен фургон с достойнството накралска процесия. Жени!
Рядко оставаше сам в шатрата си. След смъртта на Нейлсийн беше взел за личен слуга Лопин и трътлестият тайренец с тъпото лице и брада, стигаща до гърдите му, все надничаше през платнището да сведе плешивата си глава и да попита какво ще благоволи „милорд“ да хапне на следващото ядене и дали „милорд“ ще благоволи вино или чай, или пък сухи фурми, с които незнайно как се беше сдобил отнякъде. Лопин беше страшно суетен в дарбата си да намира деликатеси там, където като че ли изобщо не можеше да се намерят. Или това, или ровеше из сандъците с дрехи да види дали има нещо за кърпене, за чистене или гладене. И винаги имаше, поне според него, макар че според Мат всичко си беше наред. Нерим, тъжният слуга на Талманес, често го придружаваше най-вече защото беше отегчен. Мат не можеше да разбере как човек може да е отегчен от това, че не върши никаква работа, но Нерим ръсеше непрекъснато тъжни коментари колко ли зле трябва да се чувства Талманес без него, въздишаше скръбно по пет пъти на ден как Талманес сигурно вече е дал мястото му на друг и беше готов да се сборичка с Лопин, ако се наложеше, за да може и той нещо да почисти или закърпи. Даже държеше да му отстъпят ред да намаже с вакса ботушите на Мат!
Ноал прескачаше да развърти величавите си истории, както и Олвер, да поиграе на „Змии и лисици“, когато не играеше с Тюон. Том също го навестяваше да поиграят на камъчета, както и да му разкаже клюките, събрани в градчетата и селата, като гладеше с кокалчетата на пръстите си дългия си бял мустак над по-пикантните историйки. Джюилин и той донасяше сведенията си, но той пък винаги водеше и Аматера. Бившата Панархеса на Тарабон беше достатъчно хубавичка, та Мат да схване защо ловецът на крадци се интересува от нея — с устнички само за целувки, и се беше вкопчила в ръката на Джюйлин, сякаш така можеше отчасти да отвърне на чувствата му, но големите й очи все зяпаха със страх фургона на Тюон дори когато всички бяха в шатрата на Мат, и единственото, което можеше да направи Джюйлин, бе да я задържи да не опре чело в земята, щом зърнеше Тюон или Селусия. Същото правеше с Егеанин, както и с Бетамин и Сета. Щом се сетеше, че Аматера е била да ковале само няколко месеца, на Мат кожицата му настръхваше. Не беше възможно Тюон наистина да се кани да го прави да’ковале, след като щеше да се омъжи за него. Нали?
Скоро им каза да престанат да му носят слухове за Ранд. Борбата с цветовете в главата му му струваше твърде много усилия, пък и я губеше толкова често, колкото я печелеше. Понякога всичко беше наред, но понякога зърваше Ранд и Мин и двамата като че ли вършеха нещо ужасно. Все едно, всъщност слуховете си бяха едни и същи. Прероденият Дракон умрял, убит от Айез Седай, от Аша’ман, от сеан-чанците, от още дузина други убийци. Не, не умрял, само се криел, събирал тайна армия и правел една или друга тъпотия, които варираха от село на село и обикновено — от хан в хан. Единственото ясно нещо беше, че Ранд вече не е в Кайриен и никой няма представа къде е. Прероденият Дракон беше изчезнал.