Нож от блянове

— Бетамин преля. Никога не бях виждала сплита, който запреде, но за няколко мига, докато изтърве Извора, около трите ни прехвърчаха искри. Мисля, че използва всичката Сила, която можеше да извлече.

— Бетамин изведнъж захлипа, сви се и само дето не рухна на пода.

— Не го исках — заплака тя и раменете й се затресоха. — Помислих, че ще ме убиете, но не го исках. Не го исках.

Сета заклати глава, зяпнала с ужас приятелката си. Или навярно бившата вече приятелка. И двете знаеха, че всеки ай-дам може да ги озапти и сигурно всяка сул-дам, но навярно се бяха опитвали да отрекат важността на всичко това. Всяка жена, способна да използва ай-дам, можеше да се научи да прелива. Сигурно се бяха опитвали всячески да отрекат горчивия факт. Но това преливане бе променило всичко.

Огън да го гори дано, само това му трябваше отгоре на всичко друго!

— Е, и какво ще правите по въпроса? — Само Айез Седай можеха да се оправят с това. — Щом е почнала, не може ей така да спре. Това поне го знам.

— Да мре — отвърна рязко Теслин. — Можем да я държим под щита, докато се отървем от нея, а после — да мре.

— Не можем да направим това — възрази стъписано Едесина. Но явно не от мисълта, че Бетамин щяла да мре. — Пуснем ли я, ще е опасна за всички наоколо.

— Няма да го направя повече — проплака почти умолително Бетамин. — Няма!

Джолайн се провря покрай Мат, все едно че беше окачалка за дрехи, застана пред Бетамин и я изгледа сурово.

— Няма да спреш. Почнеш ли, не можеш. О, сигурно ще можеш да удържиш по някой и друг месец между всяко посягане, но ще се опитваш отново и отново и всеки път ще става по-опасно. — Въздъхна. — Прекалено стара си за новачка, но няма как. Ще трябва да те учим. Поне толкова, че да не пострадаш.

— Да я учим ли? — кресна Теслин и сложи юмруци на кръста си. — Аз казвам да мре! Имаш ли си представа как се държаха с мен тия сул-дам, докато им бях пленничка?

— Не, защото така и не ми го описа подробно, освен да хленчиш колко ужасно било — отвърна сухо Джолайн и добави много твърдо:

— Но няма да оставя никоя жена да умре, щом мога да го предотвратя.

Това, разбира се, не сложи край на спора. Поиска ли една жена да спори, ще продължи дори никой да не й възразява, а те всички искаха да спорят. Едесина мина на страната на Джолайн, както и госпожа Анан, сякаш тя пък имаше някакво право да говори като Айез Седай. На всичко отгоре Бетамин и Сета взеха страната на Теслин, отказваха да се учат да преливат, махаха ръце и спореха точно толкова гръмко като всички останали. Мат благоразумно се възползва, измъкна се от фургона и лекичко притвори вратата. Нямаше смисъл да им напомня за себе си. Айез Седай най-малкото много скоро щяха да си спомнят за него. Поне нямаше вече да се чуди къде са проклетите ай-дам и дали сул-дам няма да се опитат пак да ги използват. С това вече беше приключено.

За Блерик и Фен се оказа прав. Чакаха го и гръмоносни облаци беше слаба метафора за лицата им. Без никакво съмнение знаеха точно какво се бе случило на Джолайн. Но не и кой е виновникът, както се оказа.