Нож от блянове
- Автор: Джордан Роберт
- Серия: wheel of time #11
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Валерий Русинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нож от блянове». Краткое содержание книги:
— Тези бронзови тръби за стрелба…
— Дракони — прекъсна го тя. — Стрелящите тръби са за цъфтенето на нощни цветя. Да радват окото. Ще ги наричам дракони и сеанчан-ците ще вият, щом ги захапят дракони.
— Добре де, тези дракони. Както и да ги наречеш, трудно ще се местят. Можеш ли да ги качиш на колела? Като фургон или кола? Няма ли да са тежки да ги теглят коне?
Тя отново се засмя.
— Хубаво е да разбере човек, че не си само един хубавелчо. — Изкачи се по трите стъпала на сгъваемата стълба и намести нощното цвете в цевта с фитила отдолу. То се хлъзна навътре и спря, като купол над върха на тръбата. — Подай ми ей онова — рече му тя и посочи един кол, дълъг и дебел колкото бойна тояга. Щом й го подаде, тя го вдигна и с обшития с кожа връх натика нощното цвете по-надълбоко. Това като че ли й струваше известно усилие. — Вече си имам планове за драконовите коли. Четири коня могат лесно да теглят една, с втората кола за яйцата. Не нощни цветя. Драконови яйца. Виждаш ли, дълго съм мислила как да използвам драконите, не само как да ги направя. — Издърпа от тръбата обшития с кожа връх на пръта, слезе и вдигна фенера. — Хайде. Трябва да накарам сега небето да поразцъфне, а после си искам вечерята и постелята.
Извън платненото ограждение имаше дървена полица, отрупана с още по-странни сечива, вила, маши, дълги колкото Мат, и други чудновати неща, всички от дърво. Тя остави фенера на земята, намести кола с кожения връх на полицата и взе една дървена кутия.
— Предполагам, че вече искаш да научиш как се правят тайните прахове, нали? Добре, обещах ти. Вече аз съм Гилдията — добави тя горчиво и отвори капака на кутията. Странна кутия беше, от яко дърво, с пробити по него дупки, всяка затъкната с тънка пръчка. Тя издърпа една и намести капака. — Аз мога да реша кое е тайна и кое — не.
— Остави това. Искам да дойдеш с мен. Знам един, който с радост ще плати да направниш толкова дракони, колкото поискаш. Може да накара всеки леяр на камбани от Андор до Тийр да престане да лее камбани и да почне да лее дракони. — Това, че избегна името на Ранд, не попречи на цветовете да се завихрят в главата му и за един миг да се оформят в Ранд — този път съвсем облечен, слава на Светлината — говореше си с Лоиал на светлината на лампа в някаква облицована с дърво стая. Имаше и други хора, но образът се фокусира върху Ранд и се стопи много бързо, тъй че Мат не можа да разбере кои са там. Съвсем сигурен беше, че видя точно това, което ставаше в същия миг, колкото и да изглеждаше невъзможно. Щеше да е добре да се види отново с Лоиал, но огън да го гори дано, трябваше да се намери начин тези проклети неща да не се мяркат в главата му! — А ако той не се заинтересува… — Цветовете отново се появиха, но Мат се заинати и те се стопиха. — Лично мога да платя за стотици. Добре де, за много.
Бандата щеше да приключи в битка със сеанчанците, а най-вероятно и с тролоци също така. И той щеше да е там, когато се случеше. Нямаше измъкване от това. Колкото и да се опитваше да го избегне, проклетото тавиренско усукване щеше да го набута точно в средата. Затова беше готов да сипе колкото злато има като вода, стига това да му помогнеше да избие враговете си, преди да са се доближили достатъчно, че да му надупчат кожата.
Алудра килна глава на една страна и нацупи устните си — бяха като розови пъпчици.
— Че кой е този човек с такава власт?
— Ще трябва да си остане тайна между нас. Знаят го Том и Джюй-лин, и Егеанин и Домон, и Айез Седай, Теслин и Джолайн поне, и Ванин и Червените ръце, но никой друг и искам да си остане така. — Кръв и кървава пепел, твърде много хора го знаеха вече. Изчака тя да кимне и каза: — Прероденият Дракон. — Цветовете се завихриха и колкото и да се бореше с тях, за миг отново се превърнаха в Ранд и Лоиал. Нямаше да е толкова лесно, колкото си мислеше.
— Познаваш Преродения Дракон? — промълви тя невярващо.
— Отраснахме в едно и също село — изръмжа той; мъчеше се да надвие цветовете. Само дето не се сляха, преди да изчезнат. — Ако не ми вярваш, питай Теслин и Джолайн. Питай Том. Но не го раздухвай пред никой друг. Не забравяй, тайна е.