Нож от блянове

Продължаваше да се храни с нея всеки обед, когато са спрели, и започна рано да идва за игрите с камъчета, тъй че тя и тогава трябваше да го храни. Истина в Светлината, почне ли една жена да те храни редовно — наполовина си я спечелил. Поне се хранеше с нея, когато го пуснеше във фургона. Една нощ завари резето пуснато и никакви приказки не успяха да убедят Селусия да отвори. Изглежда, някаква птица бе успяла да се напъха вътре през деня, явно някаква изключително лоша поличба, и двете трябваше да изкарат нощта в молитва и съзерцание, за да отпъдят въпросното зло. Май половината им живот минаваше според странните им суеверия. Тюон и Селусия имаха навика да правят странни знаци, ако видеха скъсана паяжина с паяка вътре, и после Тюон обясняваше толкова сериозно, сякаш наистина го вярваше, че ако почистиш паяжина, без преди това да си изгонил от нея паяка, със сигурност до месец някой твой близък щял да умре. Видеха ли ято птици да закръжи повече от веднъж, това предсказвало дъжд, или пък като прокараш пръст през мравешка колона, като преброиш за колко време мравките ще я опряват отново, предсказвало колко дни хубаво време оставали. Е, вярно, че имаше дъжд три дни след птиците — врани, и то притеснително много — но не беше никаква буря, само сив мокър ден.

— Селусия явно е сбъркала при броенето с мравките — каза Тюон, докато поставяше бялото камъче на игралното поле, изящно извила пръсти в дъга. Селусия, която надничаше над рамото й, в бяла блуза и раздвоени кафяви поли, кимна. Както обикновено, дори вътре си носеше шарф върху късата златиста коса, днес — от червено-златиста коприна. Тюон беше изцяло в синя коприна, горната половина — със странна кройка и покриваща бедрата й, а отдолу — раздвоени поли, толкова тесни, че по-скоро приличаха на широки панталони. Много време отделяше да даде точни указания на шивачките как точно иска да й се ушие и малко от ушитото приличаше на нещо, което Мат бе виждал досега. Подозираше, че повечето е по сеанчанска мода, макар да имаше и няколко рокли за езда, скроени тъй, че да не предизвикват коментар, щом излезеше навън. Дъждът тихо трополеше по покрива на фургона. — Явно това, което ни показаха птиците, е било променено от мравките. Никак не е просто, Играчко. Трябва да ги научиш тези неща. Не искам да останеш невежа.

Мат кимна, все едно че в това изобщо имаше някакъв смисъл, и постави черното си камъче. И тя наричаше неговата тревога при появата на врани и гарвани „суеверие“? Но сред жени е полезно да знае човек кога да си държи езика зад зъбите. Сред мъже — също, но с жените — повече. С мъж поне можеш да си сигурен кое може да го накара да кипне.

Говоренето с нея можеше да е опасно и в други отношения.

— Какво знаеш за Преродения Дракон? — попита го тя една вечер.