Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Кой е този Колман? — настоятелно попита Камерън.
— Забравих да спомена за него, драги…
— Коули е човек за всичко, както бихте го нарекли — отвърна Анджела. — Живее с нас от години, откакто се помня. Беше приятел на баща ни, старши лейтенант под командването на татко по време на размириците в Емирствата. Двамата с татко заедно получили Кръст за храброст.
— С какво се занимава? — продължи да разпитва Монтроуз.
— Както казах, с всичко. Ако трябва да отидем някъде, той ще ни закара; ако мама има нужда от нещо, той отива да го купи. Освен това надзирава жената, която идва да чисти два пъти в седмицата, занимава се и с всички доставки и технически ремонти. Много пъти съм го чувала да казва на водопроводчиците и електротехниците, че не знаят какво правят.
— Звучи ми точно като типичен за армията ви поручик, Джефри.
— Те са особена порода, Камерън. Определено вярвам, че на тях дължим повечето наши победи от седемнайсети век насам, с единствено изключение колониалната революция, където отсъствието им е съвсем очевидно… Колман е простоват, но приятен човек, който отказва да приеме, че годините му напредват. Не може да се каже, че се е укротил с възрастта.
— Той тук ли живее, Анджела? — попита Прайс.
— Само когато в къщата няма никой, сър. Когато пътуваме, той отсяда в една от стаите за гости. Жилището му е наблизо и има осигурена пряка връзка с нашата къща. Във всяка стая има специални телефони — ако ни потрябва, обаждаме му се и той моментално пристига.
— Самостоятелен тип, а?
— Да, татко винаги казваше, че трябва да зачитаме самостоятелността му.
— Така е — съгласи се Камерън. — Човекът си има собствен живот… А след смъртта на баща ви той как се погаждаше с Хеншо?
— Мисля, че не можеше да го понася, но от преданост към татко и мама не го показваше. Обикновено гледаше да не се мярка наоколо, когато Джери е тук… Ще ви обясня защо смятам, че Коули не си падаше много по господин Чаровник. Една сутрин преди около половин година се бях върнала за почивните дни; случи се, докато Роджър беше на училище, а мама — на църква.
Момичето спря, сякаш му беше неудобно да продължи.
— Какво стана тогава, Анджела? — внимателно попита Лезли.
— Джери слезе долу само по долни гащи. Мъчеше го страшен махмурлук, а в барчето на горния етаж нямаше уиски, каквото той искаше. Олюляваше се насам-натам и, изглежда, съм реагирала малко по-остро — искам да кажа, той беше толкова разлютен, толкова се клатушкаше… толкова беше… гол. Позвъних на Коули, натиснах бутона няколко пъти, което за него е сигнал да дойде веднага.
— И дойде ли? — попита Джефри Уотърс.
— След няма и две минути. Джери вече съвсем се беше разбеснял, крещеше и ме наричаше каква ли не, защото не можеше да си намери скапаното уиски в бара. Естествено, при вида на Коули господин Чаровник се стъписа, опита се да се стегне и да ни забаламоса. На милия Колман обаче тия не му минават. Той застана между нас и никога няма да забравя какво каза.
Тук Анджела спря за малко и както момичетата на тази възраст често правят, взе да имитира гласа на описвания човек. В този случай гласът беше груб и басов, с йоркширски акцент.
— Не сте облечен подобаващо за гостната, сър, и ви съветвам да не правите нито крачка повече напред. Уверявам ви, че не нося оръжие, но резултатът ще е същият, а пък споменът за това би бил едно от най-големите удоволствия по време на пенсионирането ми… Страхотно, нали? Казвам ви, Хеншо направо избяга от стаята и се запрепъва по стъпалата като пияно плашило!
— Споменавали ли сте пред майка ти за този случай, ти или Колман? — попита шефът от МИ-5.
— Поговорихме с него и решихме да не й казваме. Коули обаче ме накара да му обещая, че ако Джери отново ми се появи в подобен вид, ще му звънна незабавно.
— Ами ако Коули не си е вкъщи? — попита Монтроуз.
— Каза, че на телефона му имало устройство, което предава съобщения на разстояние до петдесет километра. Ако решал да замине по-надалеч, щял да намери друг начин да уреди нещата.
— Какъв например?
— Двама души от Оманската бригада на татко също живеели в Лондон. И двамата били пенсионирани, но Коули каза, че били много опитни. Единият бил пенсиониран полицай, другият работел за Скотланд Ярд.
— Прекрасни препоръки.
— И аз така си помислих.
— За какви промени в сигнализационната система спомена Коули? — продължи да разпитва Прайс.
— Каза нещо за телевизионни камери, които да бъдат инсталирани така, че да вижда от жилището си какво става тук. Искаше двамата с Родж да разгледат чертежите и да видят дали е възможно, струва ми се.