Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Много си убедителен, скъпи.
— Резултат в полза на дамата — въодушеви се Прайс. — Скофийлд често ме е съветвал, ако някоя е склонна да ме нарича „скъпи“, нея да задържа.
— Колко мило от негова страна… Аргументите ти наистина са убедителни, а аз вече губя преценка за реалността.
— Напредвам ли?
— Да, струва ми се.
Внезапно някъде отвисоко долетя пресекливият грохот на приближаващ се хеликоптер. Оглушителният рев бе знак, че се кани да кацне. Двамата вдигнаха очи и през палмите проследиха как леката машина прави няколко кръга, за да кацне на плажа. Хванати за ръце, Кам и Лезли се изправиха и затичаха към пясъчната площадка. С невероятни за размерите му плавни движения хеликоптерът докосна пясъка, листатите дървета сякаш се засуетиха, смутени от внезапното нашествие.
Вратата се отвори и пръв се показа Скофийлд, обърна се и подаде ръка на Антония да нагази в плитката вода. Додето стъпят на сухия пясък, перката спря да се върти. Развълнувани, двете жени нежно се прегърнаха.
— Антония, тук е истински рай! — възкликна Лезли. — Не се учудвам, че толкова обичате това островче.
— Хубаво местенце наистина. А момчетата от Инженерния корпус са свършили чудесна работа. Палмите са идеално подрязани.
— Усъвършенстваха и генератора — рече Прайс.
— Кой ги е молил? — сопна се Скофийлд. — И преди си работеше добре.
— Нареждането, струва ми се, е дошло от Белия дом — отвърна Камерън. — Мощността му е утроена, а командващият майор поръча да ти предам, че това е подарък от цялата нация в знак на благодарност.
— Президентът нищо не каза, а прекарах с това хлапе повече от час.
— Хлапе ли? — смръщи се Антония. — Прекаляваш, Брей…
— Не съм казал, че не го харесвам. Всъщност той е един много умен млад човек, много съвестен. А и щедър. Обясних му, че пенсията едва покрива разходите ми, тъй като славата ми ме е принудила да живея инкогнито вън от страната. И той пред очите ми се обади в Управлението и ги накара да я удвоят.
— Това е вторият президент, когото успяваш да преметнеш! — не се стърпя Прайс. — Нали не си забравил, чел съм пълния вариант на досието ти!
— Нищо не си спомням, младежо. Това е едно от преимуществата на възрастта… Не ме разбирайте погрешно, но пилотите си имат точен график, който включва и вас. Бихме се радвали да поостанете, но се боя, че е невъзможно. Събирайте си нещата и се качвайте. Имате десетина минути.
Скофийлд и Антония се настаниха в шезлонгите.
— Как се чувстваш, любов моя?
— Най-сетне у дома, скъпи. Не мога да искам нищо повече.
— Да се намира нещо за хапване?
— Нов огромен хладилник с достатъчно храна за цяла година.
— Е, не е трябвало да се престарават.
— Напротив, скъпи, скъпи мой. Няма друг като теб.
— Ей, тая нощ ще бъдем отново само двамата… Схващаш ли мисълта ми?
— На нашата възраст?… О, да, наистина ще бъде страхотно.
В хеликоптера, на път към Пуерто Рико, откъдето агент Прайс и подполковник Монтроуз щяха да отлетят за Вашингтон, Камерън подхвана недовършения разговор.
— Прекъснаха ни — рече той. — Имаш ли отговор на въпроса ми?
— Имаш предвид онова тъй сериозно предложение?
— Определено.
— Да, имам отговор. Кратък е, но идва от сърцето ми. Като минат години, смяташ ли, че ще заприличаш на Брандън Скофийлд, известен като Беоулф Агът?
— Възможно е. Бездруго има много общо помежду ни.
— И все още ще обичаш Антония?
— Ти си моята Антония… моя Лезли.
— Отговорът ми е „да“, скъпи. Хиляди пъти „да“. За нищо на света не бих се отказала от такова щастие.