Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Иън — обърна се Уотърс към началника на екипа, — носиш ли си вълшебната машинка?
— Разбира се, сър Джефри.
Шефът на екипа коленичи на земята, отвори черната си торба и отвътре измъкна електронен апарат с размер на дебела книга. Постави го върху вратата на гаража, върна се при торбата и извади мрежа с метална рамка, разграфена на квадратчета; в средата на всяко квадратче имаше миниатюрна лампичка. Към горната част на рамката беше прикрепен тънък кабел с малко щепселче.
— Какво е това? — попита Лезли.
— Устройство за претърсване на определен периметър, госпожо — отвърна началникът на екипа. — Още не е усъвършенствано до желаната степен, но все пак върши работа. На мрежата са представени приблизително хиляда и двеста квадратни метра, това ще рече към три пресечки околовръст, което е стандартният обхват. Включвам мрежата в търсача, вкарвам в контакта приемателя — така наречената „буболечка“, светлинките преминават през всички квадратчета и се спират там, където се намират приемателите. Не работи точно, разбира се, но обикновено дава резултат.
— Впечатляващо — отбеляза Лезли.
— Изненадан съм, че не ви е познато — рече Иън. — Препратили сме информация за тази технология във вашето разузнаване.
— Ние сме затворена система — тихо отбеляза Камерън. — Понякога прекалено затворена.
— Продължавай, приятелю.
Иън постави апарата и мрежата върху тезгяха и направи всичко както беше обяснил — сложи малкото кръгло приемателче в отвора и включи устройството. Една по една лампичките върху мрежата засвяткаха по посока на часовниковата стрелка и накрая светлината спря в едно от горните квадратчета вляво.
— Какво показва? — попита Монтроуз, до която стоеше Анджела. — Как разчитате показанията?
— Нагласено е по четирите посоки на компаса — отговори Иън. — Всъщност малко под центъра има вграден металоотблъскващ компас — допълни той, като посочи вградената в стъклено прозорче плаваща игла в центъра долу. — Представете си картината отвън, все едно че е карта.
— Искаш да кажеш улиците и пресечките около Белгрейвия Скуеър? — обади се Анджела Брустър.
— Точно така, госпожице — продължаваше Иън, сочейки няколко квадратчета непосредствено до светещото. — Това тук трябва да е Гроувнър Кресънт, това е Чешъм Плейс, а светещото квадратче би трябвало да е подслушвателният пост, вероятно на Лаундс Стрийт.
— Лаундс Стрийт? — възкликна Анджела. — Там живее Коули — додаде тя тихо.
Нощното небе над Бахрейн беше тъмно, виковете на моллата, отправящ последните за деня молитви на Исляма, отекваха от минаретата, започваше времето за сън и за нощните игри на привилегированите кралски особи. Джейми Монтроуз бавно се измъкна от леглото и безшумно се зае да навлича дрехите си. Вече напълно облечен, той запали настолната лампа, отиде до заключената бяла врата, пое дълбоко въздух и изведнъж взе да налага с юмруци стоманената преграда.
— Помощ! — крещеше той. — Някой да ми помогне!
— Какво има, господарю Джеймс? — извика гласът зад вратата.
— Кой си ти?
— Халил, господарю Джеймс. Какво има?
— Не знам, но стомахът ми гори! Трябва да повикате лекар! От един час се свивам на леглото, но болката не престава!
Джеймс Монтроуз младши взе желязната гира, която му бяха дали за гимнастически упражнения, и се прилепи до стената встрани от вратата.
— За Бога, побързайте! Имам чувството, че умирам!
Вратата се отвори с трясък и бахрейнецът влетя вътре; понеже не видя никой, той се стъписа за миг. Щом се обърна назад, юношата го пресрещна и го удари с гирата в челото. Пазачът се срина в безсъзнание на пода.
— Извинявай, Халил — прошепна младежът задъхано. — Баща ми би го нарекъл маневра за отвличане на вниманието.
Джейми претърси неподвижното тяло на пода, извади револвера Колт 45 от кобура, няколко изписани на арабски листа и портфейл, който, изглежда, съдържаше доста голяма сума банкноти. Спомни си какво му бе казал Ахмед, началникът на вилата-затвор. „Не се опитвай да подкупваш пазачите с обещания, Джеймс. По нашите стандарти те са много добре платени, направо богати“. Младият Монтроуз прибра парите в джоба си. После завлече припадналия пазач до леглото и накъса горния чаршаф на ивици. Омота с няколко ленти устата на пазача, след това стегна здраво ръцете и краката му, върна се при бюрото и изключи лампата.
Внимателно пристъпи през вратата и лекичко я затвори, обърна големия месингов ключ и по коридора, по който бе крачил седмици наред, се запъти за сводестия изход към двора на имението. От дългите нощи на взиране през решетките на насрещните прозорци, Джейми знаеше, че охраната се състои от двама пазачи с автомати през рамото и пистолети в кобура на хълбока. Облечени в бели арабски роби и покривала на главата, те крачеха с небрежна, полувоенна походка, срещаха се на източната и западната стена и се връщаха обратно по стъпките си.