Горещата конспирация

— Аз отново твърдя, че нашият загубен приятел Алфи просто не е искал да изгуби Хеншо като клиент.

— Алфи може да е загубен, Джеф, но не е чак толкова прост — отвърна Прайс. — Той е осигурявал ценна тайна услуга, уредена от непознат. Докато е играел по правилата, той е нямало да загуби Хеншо. Мисля, че това му е било ясно.

— За какво говорите? — прекъсна ги Анджела Брустър. — Нищо не разбирам.

— Нито пък аз — обади се и брат й.

— Вие двамата познавате ли счетоводителите от Уестминстър Хаус? — попита Лезли. — С кого от тях поддържате връзка?

Младите Брустър отново се спогледаха и се намръщиха.

— Преди две години ходихме с мама да подпишем някакви документи — обясни сестрата. — Запознахме се с шефа на фирмата, господин Петифрог — спомням си името, защото ми се стори много щуро — всички бяха много мили и любезни, но покрай мама хората винаги се държаха така.

— Хеншо беше ли с вас? — попита Уотърс.

— Не, не беше — отговори братът, — много добре си спомням. Не си ли спомняш, Анджела? Мама намекна, че нямало защо да казваме на Джери, че сме ходили там.

— Да, разбира се. Документите бяха много поверителни.

— Какви бяха? — обади се Камерън. — Ако не са прекалено поверителни.

— Ставаше дума за разпределяне на определени имоти — в случай на… и тъй нататък, и тъй нататък — сериозно обясни Анджела. — Имаше цял инвентарен списък — картини, гоблени, мебели — всичко трябва да остане в семейство Брустър и да не се изнася от дома без съгласието на нас двамата с Родж и под надзора на мамините адвокати.