Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— Посолство америкен! — изчурулика шофьорът и махна с ръка към бяло-розовата постройка на улица Шалкх Иза. Джейми погледна навън и видя сградата — нещо не беше наред! Отпред стояха четирима мъже в арабски дрехи, по двама от всяка страна на пищния параден вход с орнаменти, резбовани в лъскавото тъмно дърво. На пръв поглед човек би могъл да реши, че това е охраната, но американските посолства, без изключение, се охраняват от американски десантни войски. А малкото посолства, които имаха нужда и от външна охрана, никога, никога не биха поставили на пост цивилни хора от местното население. Това беше не само нечувано, а направо самоубийствено. Монтроуз младши бе живял в твърде много чужди страни, за да не се усъмни.
Отговорът бе само един: четиримата араби бяха изпратени от алабастровата вила на Персийския залив!
— Карай! — извика Джейми и стисна шофьора за рамото със силата на млад борец и размаха десния си показалец, сочейки улицата напред.
— Закарай ме на светло, при хора… дюкяни!
— Ай, дюкяни! Купуваш!
С ръце, увити в марля, закупена с много притеснения, младият Монтроуз се вля в гъстите тълпи, които сновяха из търговската част на квартала Аз Зааран в Манама. Там зърна един морски офицер — старши лейтенант, както показваха нашивките върху разкопчаната яка на лятната му униформа и сребърните крилца на ризата. У този мъж имаше нещо, може би начинът му на държане — което смътно напомняше на Джейми за баща му. Чернокожият офицер беше висок, с чисто изрязани черти, остри, но без да са агресивни; склонността му към общителност си личеше по начина, по който се справи с няколко морячета, които явно бяха открили магазини за незаконна продажба на алкохол. Отвърна малко иронично на поздравите им и размени няколко думи с един-двама от тях, като явно ги посъветва да се разкарат от района, преди да ги е забелязал бреговият патрул. Те последваха съвета му.
Монтроуз младши се приближи към офицера.
— Лейтенант — рече той, като говореше достатъчно високо, за да бъде чут сред шумотевицата на тълпата, — може ли да говоря с вас, сър?
— Ти си американец — отбеляза морският офицер. — Какво, по дяволите, се е случило с ръцете ти, хлапе?
— Точно за това искам да говоря, сър. Май имам нужда от помощ.
Седемнайста глава
Камерън Прайс крачеше тревожно и безцелно сред внушителните мебели в гостната на семейство Брустър, а Лезли Монтроуз седеше заедно с Анджела на тапицираното с брокат канапе.
— Постоянно ни отклоняват вниманието, дявол да го вземе! — ядосваше се оперативният агент от ЦРУ. — Движим се в кръгове, кръгове без допирателни, както би се изразил Скофийлд.
— За какво говориш, Кам? — попита Лезли.
Прайс не успя да отговори, защото от горния етаж по стълбите се спусна буреносно настроеният шеф от МИ-5 Джефри Уотърс.
— Дявол да го вземе. Дявол да го вземе! — крещеше той.
— Аз вече го казах — отбеляза Камерън. — Ти пък защо беснееш?
— Цялата къща гъмжи от подслушватели! Спокойно може да мине за филиал на Би Би Си или някоя от онези радиостанции — страшилища за мръсните пари на островите в Ламанша!
— Изясни се, ако обичаш! — помоли Прайс.
— Ето какво, драги. Открихме подслушвателно устройство в гаража, три в тази стая, две в трапезарията и по едно във всяка друга стая из цялата проклета къща, а… пардон, още две в библиотеката на горния етаж.
— Това е отвратително! — извика Анджела.
— Доста време е било нужно, за да се инсталират — отбеляза Лезли.
— Без никой да ги забележи — добави Камерън. — Някой трябва да е действал тук, без да се притеснява, че ще го открият.
Той се обърна към Анджела Брустър.
— След смъртта на майка ви вие двамата с брат ти се върнахте по училищата си, нали?
— Останахме в Лондон около две седмици след погребението. Заради задължителните срещи с разни адвокати и изпълнители на завещанието и твърде много роднини, такива неща. И, разбира се, след това се прибирахме на два пъти за почивните дни. Родж идваше да ме вземе и ме откарваше обратно, както вчера.