Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
Извадиха съдържанието навън и подредиха всичко едно до друго върху тезгяха. Имаше малка купчинка разписки, платими на приносителя в определена последователност от дати, първата беше отпреди седем седмици — сутринта, когато лейди Алиша бе убита; четири ключа от четири различни врати, вероятно апартаментите на любовниците на Хеншо; няколко пътнически чека с изтекъл срок; смачкани шифровани бележки, които не можеха да бъдат прочетени от друг, освен от мъжа, който бе изчезнал и считан за мъртъв.
— Ама че бъркотия! — възкликна Уотърс. — Къде ще ни отведат тези неща?
— Най-напред — отвърна Прайс, — явно по този начин са му плащали… хората, които стоят зад отвличането и убийството на лейди Алиша. Неврачен автосервиз недалеч от Лондон, чийто собственик е не особено схватлив работяга, но страшно се впечатлява от тузари, както сам ги нарича.
— Това е очевидно, драги, само че Нойс беше напълно откровен, каза ни всичко, което знаеше. Струва ми се, че не е скрил нищо от нас.
— Ти не му даде никакъв шанс, Джефри — обади се Монтроуз.
— Значи успяхме да открием един невероятно хитър начин за врузка, но не можем да я проследим. Никакви лица, никакви описания, въобще никакви улики. Пфу! Всичко отива по дяволите!
— Съгласна съм с теб — прекъсна го Лезли. — Не вярвам господин Нойс нарочно да е скрил някои работи от нас, но нещо ме притеснява.
— Какво? — попита Камерън.
— На няколко пъти повтори как добре му вървял бизнесът, колко добро име имал и най-вече как въобще не бил притеснен за пари…
— На мен преди ми изпя друга песен — обади се Роджър Брустър. — Постоянно хленчеше как го бил закъсал и как не успявал да си плаща сметките и заплатите на работниците. За малко не ми падна на колене, когато му показах парите.
— Това ми звучи по-достоверно — продължи Монтроуз. — Ако бизнесът му върви чак толкова добре, както искаше да ни внуши, защо сервизът му не е по-голям, с места за повече коли? Пък и вътре видях само двама механици, което едва ли може да се нарече голям персонал.
— Може би е излъгал, за да ни направи добро впечатление — обясни Прайс. — Като имаме предвид картата, която Джефри току тикаше под носа му, няма нищо чудно.
— Съгласна съм, но тук има едно противоречие. Той говореше за счетоводителите на Брустър направо с обожание. Те си вършели работата, и той неговата, защо да вдига излишен шум?
— За да задържи Хеншо като клиент — отвърна риторично Уотърс. — Къде е противоречието?
— Нещата просто не стоят така, Джефри. След като съпругът ми почина, се наложи да се оправям с ремонта на колата. Автомонтьорите са доста нахално племе и не ми се вярва тук положението да е по-различно.
— Не се обиждай — намеси се Прайс, — но този род хора наистина се държат малко по-грубичко с жените, понеже се предполага, че те не разбират нищо от работата им.
— Точно това исках да кажа, поне отчасти. Когато Джим не се върна повече, един наш приятел, експерт-счетоводител със собствена счетоводна фирма, пое грижата за всичките ни финанси, докато успея да се съвзема. Понеже няколко пъти ми сменяха назначението, уреждането на нещата продължи близо година…
— Давай по същество, Лезли — нетърпеливо я прекъсна Камерън.
— Направих няколко катастрофи, една от тях беше по моя вина, поради отвличане на вниманието, другите две бяха незначителни повреди от паркингите. Джо Гамбъл, така се казва нашият счетоводител, сподели, че най-трудно му било със сметките от автосервиза. Не само че счетоводителите на застрахователите били невъзможни, но и самите собственици на сервизи, чиито сметки били направо възмутителни, непрекъснато му досаждали и го тормозели за парите си.
— Скъпо момиче — намеси се Джефри Уотърс, — тук едва ли можем да правим подобни паралели въз основа на едно случайно съвпадение?
— Не става дума за паралели, а за противоречие, нещо просто не се връзва.
— И какво е то?
— Благосклонното отношение на Нойс към счетоводната фирма на Брустър. Те редовно бавели сметките, спорели с него за таксуваните суми, а той какво казва: „Те си гледат тяхната работа, аз моята“?