Горещата конспирация
- Автор: Лъдлъм Робърт
- Язык: болгарский
- Переводчик: Здравка Славянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Горещата конспирация». Краткое содержание книги:
— А каза ли защо? — попита Уотърс.
— Не разбрах повечето от приказките му, но Родж може би успя, освен ако само се е преструвал, както прави понякога.
Камбанките на входния звънец иззвъняха; мъжът от МИ-5 набързо рече:
— Това навярно е екипът от нашата служба. Обадих им се от колата и помолих да дойдат тук колкото е възможно по-скоро.
— Какъв екип? — попита Анджела с изненада и тревога в гласа. — Защо да бързат?
— Не искахме да те тревожим, скъпа — обясни Лезли, като погледна към двамата мъже, които разбраха за какво става дума, — може и да е напразна тревога, но съществува известна вероятност в дома ви да са монтирани подслушвателни устройства.
— Боже господи!
— Аз ще отворя.
— Деактивирай алармената система — извика бързо момичето към Уотърс, който се запъти към вратата. — Бутоните до вратата, натисни две, едно, три, и изчакай няколко секунди.
— Ясно.
Англичанинът изпълни инструкциите и пусна тримата мъже, двама от които носеха електронни пособия, наподобяващи до голяма степен инструментите, с които си служат електротехниците, а третият носеше голяма черна торба.
— Ще започнем от гаража — поясни Уотърс, като поведе екипа към вратата в дъното на обширния вестибюл. — Точно там се е състоял един определен разговор; отзад има друг вход… Вие тримата, ще бъдете ли така добри да ме последвате?
— По петите ти сме, Джеф — отвърна Камерън, придружен от Анджела Брустър и Монтроуз.
— Как са успели да го направят? — възкликна Анджела. — Да влязат вътре и да поставят едно от ония неща, май им казват бръмбарчета, а?
— Ако е едно, а вероятно са повече — рече Прайс.
— Колко отвратително! По-гадно, отколкото да четеш чужд дневник. Моя винаги го държа заключен. На десетия ми рожден ден татко ми подари малък сейф, мога да му сменя комбинацията винаги когато пожелая.
— На твоите години аз също си водех дневник — сподели Лезли. — Брат ми постоянно се опитваше да го открие и да го прочете.
— Имате по-голям брат?
— По-малък, скъпа, което е доста по-тежко. Не стига, че трябва да се грижиш за тях, ами постоянно се опитват да те саботират.
С тих смях всички се спуснаха по стълбата към големия гараж.
— Не знаех, че имаш брат — шепнешком рече Кам, докато слизаха по стълбите.
— Мислех, че си чел досието ми.
— Прегледах професионалната ти биография, не съм се ровил в личния ти живот.
— Много съм ти задължена.
— Брат ти знае ли за случилото се?
— Емъри е много добро момче, наистина е свестен човек, но не е от хората, при които се втурваш, щом възникне проблем.
— Сериозно?
— Брат ми носи малка брадичка и има повече степени и от термометър. Той е най-младият щатен професор в Бъркли и двамата със съпругата му редовно ходят с раници из планините, като не пропускат да сложат в багажа си записи на Моцарт, Брамс и английски мадригали. Сега схващаш ли?
— Звучи много интересно. Имат ли деца?
— Още не са решили, при тях решенията са малко проблематични и обикновено се споразумяват за тяхното отлагане.
— Сега разбирам.
Тримата специалисти по радиоприхващане от МИ-5 се хванаха за работа в гаража. Двама от тях тръгнаха покрай стените, направлявани от третия, като размахваха нещо подобно на миниатюрни телефонни антени с раздвоени мустачки в единия край. Към уредите им бяха прикрепени циферблати, чиито показания шефът на екипа постоянно проверяваше и записваше нещо в бележника си.
— Тук е пълно с йодиран метал, сър Джефри — отбеляза шефът на екипа между кратките пукания, които издаваха антените.
Най-сетне, всъщност осем минути след включването на оборудването, откъм уреда долетя забързан, почти непрекъснат порой от бибипкания около стената зад тезгяха. Там имаше ламперия с кукички, на които бяха окачени множество инструменти.
— Разглобете всичко, момчета — нареди Уотърс.
Тримата мъже свалиха инструментите и ги подредиха на тезгяха. След това демонтираха ламперията, която беше закрепена за стената с дебели здрави болтове в четирите ъгъла и в центъра. Щом откачиха плота, те го подпряха върху червения ягуар и щателно огледаха задната стена. След това още веднъж.
— Тук няма нищо, сър Джефри.
— Трябва да има — отвърна шефът от МИ-5. — Уредите ви не лъжат, нали?
— Не, сър, не лъжат.
— Инструментите — рече Прайс. — Прегледайте инструментите, един по един.
След няколко минути устройството бе намерено. Вкарано бе в дръжката на голям чук с твърда гумена глава — инструмент, който се използва твърде рядко, ако въобще на някой му дотрябва, понеже работите, извършвани с него, обикновено се правеха в някоя работилница или сервиз.