Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Той махна с ръка, като че ли за да се отърве от тях, и погледът му стана твърд. Трябваше да бъде доволен, че бе имал баща, който се грижеше за своя имот. Иначе и той самият може би щеше да скита с просяшка торба като тези деца.
Тъкмо бе помислил това и високият подигравателен глас, който вече бе чул тази вечер, повтори мисълта му дума по дума. Той се вслуша и реши, че това беше пак вятърът, който виеше в комина. Чудно беше само, че когато вятърът повтаряше мислите му, те му изглеждаха глупави, жестоки и неискрени.
През това време децата си бяха легнали на твърдия под и нещо си бъбреха.
— Няма ли да млъкнете? — извика той. Беше толкова раздразнен, че му идеше да ги набие.
Но бъбренето продължи и той пак им напомни да млъкнат.
— Когато мама ни остави — прозвуча ясен детски глас, — тя ме накара да й обещая, че всяка вечер ще си чета молитвата. Аз трябва да я кажа и Брита-Мая също. Щом прочетем „Господи, който се грижиш за децата“, веднага ще млъкнем.
Чифликчията замълча, като слушаше как децата четат молитвата си. После почна да се разхожда с големи крачки напред-назад из стаята, като стискаше ръце, сякаш го душеше някаква мъка.
Конят — прогонен и съсипан, а двете деца — направени просяци! И това е дело на баща му! Може би той все пак не беше имал право във всичко, което вършеше!
Седна на стола и подпря глава па ръцете си. Изведнъж устните му почнаха да треперят, а в очите му се появиха сълзи, които той побърза да избърше. Но сълзите не спираха и той напразно се мъчеше да ги бърше.
В този момент майка му отвори вратата и той бързо се обърна с гръб към нея. Но тя сигурно беше забелязала нещо необичайно, защото дълго стоя зад него, сякаш го чакаше да й заговори. После поиска да му помогне, защото знаеше, че мъжете трудно се решават да говорят за неща, които ги вълнуват дълбоко.
От стаичката си тя беше чула всичко, което стана, и нямаше защо да задава въпроси. Само се приближи тихо до спящите деца, вдигна ги и ги занесе на собственото си легло. После отново се върна при сина си.
— Слушай, Ларс — каза тя, като се преструваше, че не вижда сълзите му, — трябва да ми позволиш да прибера тези деца у дома.
— Какво, мамо? — попита той, като се мъчеше да скрие, че плаче.
— През всичкото време, откак баща ти продаде къщичката на майка им, ме е измъчвала мисълта за тях. А и теб също.
— Да, но…
— Искам да ги прибера при себе си и да се грижа за тях. Те са твърде добри, за да ходят да просят.
Той не можеше да отговори, защото сълзите му рукнаха с нова сила; само взе старата сбръчкана ръка на майка си и я погали. Но изведнъж скочи като ужилен.
— Какво би казал татко?
— Времето, когато баща ти беше стопанин, отмина — рече майка му, — сега е твоето време. Докато баща ти беше жив, трябваше да му се подчиняваш. Сега ти ще трябва да се покажеш такъв, какъвто си.
Синът толкова се учуди на тези думи, че престана да плаче.
— Нали се показвам такъв, какъвто съм? — каза той.
— Не — отвърна майка му, — не е вярно. Ти само се мъчиш да приличаш на баща си. Той преживя тежки времена, които му внушиха страх от беднотията. Баща ти смяташе, че човек трябва преди всичко да мисли за себе си. Но ти не си преживял никакви изпитания, които да те направят егоист. Ти имаш повече, отколкото ти трябва, и би било недостойно да не мислиш за другите!
Когато момиченцата влязоха в къщата, Нилс също се промъкна след тях и се скри в един тъмен ъгъл. Той скоро видя ключа на плевнята, който се подаваше от джоба на палтото. „Когато чифликчията почне да пъди децата, ще грабна ключа и ще избягам“ — помисли си той.
Но децата не ги изпъдиха и момчето все още седеше в ъгъла и се чудеше какво да прави.
Майката дълго говори със сина си; през това време той се успокои, изразът на лицето му така се промени, че сега вече изглеждаше съвсем друг човек. Той продължаваше да гали старата сбръчкана ръка.
— Трябва вече да си лягаме — каза старата жена, като видя, че синът й се успокои.
— Не — отвърна той и скочи, — аз още не мога да си легна. Има още някой, когото трябва да приютя тази нощ.
Без да каже дума повече, той бързо метна палтото на раменете си, запали фенера и излезе. Навън беше все така студено и ветровито, но на стълбите той почна да си тананика. Питаше се дали конят му ще го познае и дали ще се радва, като се върне в старата конюшня.
Когато минаваше през двора, чу, че се блъсна врата. „Вятърът пак е отворил вратата на плевнята“ — помисли си той и се запъти да я затвори.
Миг след това беше вече пред плевнята и тъкмо посегна да затвори вратата, отвътре долетя някакъв шум.