Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
В такива дни, когато вихрушките се носели над равнината, Кайса от Юсетер се чувствувала безкрайно щастлива. Тя стояла сред вихрушката и се носела заедно с нея. Дългата й коса се развявала до облаците, роклята й метяла земята в облак прах и тя танцувала по цялата равнина.
Сутрин Кайса от Юсетер седяла на някой висок бор на хълмовете и гледала към равнината. Зимно време, когато виждала по заснежените пътища много пътници с шейни, тя докарвала виелицата и натрупвала такива преспи, че хората едва се домъквали вечер до домовете си. Лете, по време на коситба, Кайса от Юсегер се спотайвала, докато натоварят колите със сено, а после се спускала с някоя буря, която унищожавала целия дневен труд.
Тя рядко мислела за нещо друго освен за пакости. Въглищарите горе в Килберг не смеели да мигнат, защото, щом забележела въглищарска пещ без пазач, веднага се промъквала и почвала да духа, докато пещта се разгори с буйни пламъци. А ако коларите от Лаксо и Сварто закъснявали някоя вечер със своя товар руда, Кайса от Юсетер забулвала пътищата и цялата местност в такава тъмна мъгла, че и хората, и конете, се загубвали и затъвали с тежките коли в блатата и тресавищата.
Когато неделен ден през лятото попадията в Глансхамар постилала масата за кафе под някое дърво в градината и с един порив вятърът вдигал покривката от масата и събарял чашите и чиниите, всички знаели кой се е пошегувал. Ако шапката на кмета в Йоребру Хвръквала и той трябвало да я гони през целия площад, ако лодките със зеленчук на хората от остров Виньо засядали в Йелмар, ако окаченото пране надало в праха, ако димът вечер изпълвал къщите и не можел да излезе през комините, не било трудно да се разбере кой се забавлява по този начин.
Но макар че обичала да прави най-различни пакости, тя все пак не била зла. По всичко личело, че е най-жестока със свадливите, скъперниците и лошите хора и често взимала под своя закрила добрите хора и бедните деца. А старите разказват, че когато веднъж черквата в Асяер се запалила, Кайса от Юсетер се спуснала, развъртяла се на покрива сред дима и пламъците и отстранила опасността.
Все пак Кайса дотегнала на жителите на Нерке със своите лудории, ала на нея не и дотягало да ги дразни. Като седяла на края на някой облак и гледала долу Нерке, красива и приятна с разкошните чифлици в равнината и богатите мини и фабрики в планинските области, с тихата река Сварто и плитките, пълни с риба езера, е хубавия град Йоребру, разпрострял се около мрачния стар замък с масивните кули, тя сигурно си мислела: „Ако не бях аз, тези хора щяха да се чувствуват прекалено добре и щяха да стават бездейни и лениви. Нужен им е някой като мен, да ги поразтърсва от време на време и да поддържа доброто им настроение.“
После се изсмивала високо и диво като сврака и се спускала да се върти и да танцува от единия край на равнината до другия. А когато жителите на Нерке виждали как тя влачи полите си, не можели да сдържат усмивката си. Тя била наистина буйна и пакостлива, но все пак носела добро настроение. На селяните действувало освежаващо да се разправят с Кайса от Юсетер, така както на равнината било приятно да я шибат бурните ветрове.
Казват, че Кайса от Юсетер е мъртва като всички други магьосници. Но такова нещо мъчно може да се повярва. Все едно някой да каже, че над равнината винаги ще бъде тихо и че вятърът никога няма да танцува над нея с бучене и вой, със свеж въздух и поройни дъждове.
Който смята, че Кайса от Юсетер е мъртва, нека чуе какво се случи в Нерке през онази година, когато Нилс Холгерсон мина над страната. И тогава сам ще реши дали е прав, или не.
В навечерието на пазара
Сряда, 27 април
Това се случи в навечерието на големия пазар на добитък в Йоребру. Така плискаше дъжд, че нищо не се виждаше. От такъв пороен дъжд никой не може да се опази. От облаците се лееха като из ведро потоци вода и много хора си казваха: „Също като през времето на Кайса от Юсетер! Тя не пропускаше пазар. Много щеше да й хареса такъв пороен дъжд точно преди пазара.“
Дъждът все повече и повече се усилваше. На мръкване той се превърна в истински порой, пътищата заприличаха на бездънни реки и хората, които бяха тръгнали с добитъка си рано, за да стигнат в Йоребу навреме за утрешния пазар се чудеха какво да правят. Кравите и воловете бяха така уморени, че едва влачеха крака и много от тях лягаха насред пътя, за да покажат, че не могат да вървят повече. Хората, които живееха край пътя, трябваше да отворят вратите си за пътниците и да ги приютят, както могат. Препълниха се не само къщите, а и оборите, и плевните.