Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Ала най-малкия, който най-много обичал майка си, не можел да я гледа как се мъчи и казал:
— Не се тревожи майко! Дай на мене този дял. Все ще се наредя някак в него и каквото и да стане, няма да ти се сърдя, че другите са получили по-хубави имоти.
След тези думи майката се успокоила и му благодарила. Не и било трудно после да разпредели другите два дяла, защото те били почти еднакви.
Като свършила подялбата, майката още веднъж благодарила на най-малкия си син. Казала, че тя самата е очаквала той да й помогне. После го помолила и там, в онези пущинаци, да си спомня колко много го е обичала.
След това затворила очи и умряла. Братята я погребали и отишли да разгледат имотите си. Двамата по-големи братя били много доволни и радостни.
Третият отишъл в своя див край и се убедил, че майка му е казала истината. Имало най-вече скалисти ридове и малки езерца. Но майка му наистина била мислила за него с обич, защото, макар и лош, имотът бил така подреден, че от трите дяла неговият бил най-красивият. Бил суров и див, но прекрасен. Той не можел да се насити на хубавата гледка. И все пак не бил много доволен.
Но малко по малко той откривал, че планините на някои места изглеждат по-особено. Вгледал се по-внимателно и видял, че те са пълни с руда. Имало най-вече желязо, но се срещали сребро и бакър. Тогава разбрал, че е получил най-богатия имот и че майка му нарочно е подредила така наследството.
XXVII
Мините
Четвъртък, 28 април
Дивите гъски пътуваха трудно. След като се нахраниха в нивите край Фелингсбру, те искаха да отлетят право на север, през Вестманланд, но западният вятър се усили и ги отнесе на изток, чак към границата на Упланд.
Летяха високо и вятърът бързо ги тласкаше напред. Момчето гледаше надолу, искаше му се да види как изглежда Вестманланд, но не можа да различи много неща. Виждаше, че страната е равна, но не можеше да разбере какви са тези бразди и черти, които пресичал равнината от север към юг. Те бяха почти прави и на равни разстояния една от друга, та на момчето се сториха много чудновати.
— Тази страна е на черти като престилката на мама — каза момчето. — Какви ли са тия черти по нея?
— Реки и хребети, пътища и железници! — отговориха дивите гъски. — Реки и хребети, пътища и железници!
Наистина беше така. Като се отклониха към изток, гъските най-напред пресякоха реката Хед, която тече между два хребета и покрай която минава железопътна линия. После пресякоха реката Колбек, от едната страна на която минава железница, а от другата — шосе. След това стигнаха реката Сварто с ридове и пътища край нея, после Лило с планината Баделунд и най-после Саго, по десния бряг на която вървят и шосе, и железница.
„Никога не съм виждал толкова много пътища и всички идващи от едно място — помисли си момчето. — Сигурно от север се пренасят много стоки през тази страна.“
Това му се видя много чудно, защото му се струваше, че на север от Бестманланд Швеция вече свършва. Останалата част от страната според него трябваше да бъде само гори и пустини.
Когато вятърът отнесе дивите гъски чак до Саго, Ака разбра, че няма да успеят да стигнат до целта, затова зави с ятото към запад, като летеше бавно срещу вятъра. Минаха още веднъж над равнината на черти и продължиха на запад, над гористи възвишения.
Докато пътуваха над равнината, момчето се беше надвесило на шията на гъсока и гледаше надолу, но като видя горите, то седна назад и затвори очи да си почине, защото гористите местности не бяха нещо интересно.
След като летяха известно време над покрити с гори хълмове и над малки езера, момчето чу откъм земята някакво скърцане.
Разбира се, то се наведе надолу да погледне. Дивите гъски летяха бавно, защото се бореха е насрещния вятър, и местността се виждаше много ясно. Първото нещо, което съгледа, беше една дупка, отиваща право надолу в земята. Над дупката се издигаше асансьор от груби греди и точно в този момент той изкачваше със скрибуцате един сандък, пълен с камъни. Наоколо бяха разхвърляни големи купища от тях; под един навес съскаше парна машина; жени и деца седяха в кръг на земята и сортираха камъните. По една теснолинейка се движеха няколко вагонетки, натоварени със сиви скални отломъци, а край гората се гушеха работнически къщурки.
Момчето не можа да разбере какво е това и извика надолу, колкото му глас държи:
— Какво е това място, дето вадят от земята толкова много сиви камъни?