Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
Погледна към стенния часовник, който точно в този момент отмери единадесет тежки удара. Колко късно беше станало! „Време е да идеш да си легнеш“ — помисли си той. Но после си спомни, че не е направил вечерната си обиколка, за да види дали всички врати са затворени и всички лампи угасени. Откакто беше станал господар на чифлика, той не бе пропуснал нито една вечер. Наметна си палтото и излезе навън в бурята.
Всичко беше в ред, само вратата на празната плевня бе отворена. Той се върна да вземе ключа, заключи плевнята и мушна ключа в джоба на палтото си. После се прибра, свали си палтото и го окачи пред огъня. Но и сега не си легна, а почна да се разхожда напред-назад из стаята. С този остър, студен вятър и смесения със сняг дъжд времето наистина беше ужасно. А неговият стар кон стоеше навън в бурята и нямаше дори един чул да го пази! Все пак той трябваше да осигури покрив на стария си приятел, щом беше тук.
Отсреща в хана старият стенен часовник удари единадесет. Точно тогава момчето развързваше добитъка, за да го отведе в плевнята на чифлика. Мина много време, докато събуди и подреди животните.
Най-после и това стана и те тръгнаха към чифлика на скъперниците, водени от момчето.
Но докато то се занимаваше с всичко това, чифликчията бе обходил чифлика и бе заключил плевнята, тъй че когато животните пристигнаха, намериха вратата заключена, Момчето се спря слисано. Не, не можеше да остави животните така! Трябваше да влезе в къщата и да намери ключа.
— Погрижи се да стоят мирно, докато донеса ключа! — каза момчето на стария кон и изчезна.
Но то се сиря сред двора, за да помисли как да се вмъкне в къщата. Докато се чудеше какво да прави, видя, че по пътя се зададоха двама малки пътници, които спряха пред хана.
Момчето веднага забеляза, че това са две малки момиченца и се приближи тичешком до тях, защото си помисли, че те може би ще могат да му помогнат.
— Хайде, Брита-Мая — каза едното, — престани да плачеш! Стигнахме вече до хана. Сега ще влезем вътре.
То още не се бе доизказало и момчето му извика:
— Не се и опитвайте да влезете в хана. Всичко е заето. Но в този чифлик няма никакви гости. Там трябва, да отидете!
Момиченцата чуваха ясно думите, но не виждаха кой км говори. Ала това не ги учуди много, защото нощта беше тъмна като рог. Неголямото веднага отговори:
— Не искаме да отидем в чифлика, защото стопаните са скъперници и лоши хора. Заради тях ние скитаме и просим по пътищата.
— Може и да е така — рече момчето, — но все пак трябва да отидете. Ще видите, че всичко ще се нареди добре.
— Можем да опитаме, но сме уверени, че няма дори да ни пуснат да влезем — отговориха момиченцата, като се запътиха към: вратата и почукаха.
Чифликчията пак стоеше край огнището и мислеше за коня си, когато се почука. Той тръгна да види само кой хлопа, решен да не пуска никакви пътници. Но като натисна бравата вятърът като че ли това и чакаше. Изтръгна вратата от ръката му и я залепи на стената. Чифликчията трябваше да излезе, за да дръпне вратата, а когато се върна в стаята, двете момиченца бяха вече вътре.
Това бяха две нещастни просякинчета, мършави, дрипави и мръсни, две момиченца, превити под тежестта на торбите си, големи — колкото тях.
— Къде сте тръгнали посред нощ? — попита грубо чифликчията.
Преди да отговорят, децата свалиха торбите си. После се приближиха до него и протегнаха ръчички да се здрависат.
— Ние сме Ана и Брита-Мая от Енйердет — каза по-голямото — и молим да ни оставите да пренощуваме у вас.
Той не си подаде ръката и тъкмо се канеше да ги изпъди, един спомен изплува в паметта му. Енйердет — това не беше ли къщурката, в която живееше една бедна вдовица с петте си деца? Тя беше задлъжняла няколкостотин крони на баща му и за да си прибере парите, той продаде къщурката й. Вдовицата замина за Норланд с по-големите си деца, за да търси работа, а двете по-малки момиченца бяха останали на грижите на общината.
Стана му неприятно, като си спомни тази история. На времето хората много укоряваха баща му, задето си е искал парите, макар че бяха негови.
— Какво правите сега? — попита той строго. — Нали общината се грижи за вас? Защо ходите да просите?
— Ние не сме виновни — отговори по-голямото момиченце. — Хората, у които сме настанени, ни пращат да просим.
— Е, няма защо да се оплаквате. Виждам, че торбите ви са пълни. Най-добре е сега да извадите, каквото имате, и да се нахраните, защото тук няма никакво ядене. Жените вече са си легнали. После можете и вие да си легнете край огъня, за да не мръзнете.