Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция
- Автор: Лагерльоф Селма
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стоян Кайнаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция». Краткое содержание книги:
В това решение на журито от 1909 г. съвсем не е казано всичко, но в него е казано най-главното за видната шведска писателка.
Селма Лагерльоф е родена през 1858 г. в малкото имение Морбака във Вермланд, Западна Швеция. От баща си тя наследява благородство на характера и любов към природата, хората и животните. Скована на легло от парализ на краката още като дете, тя много рано се запознава с фантастичните легенди, с които е тъй богата нейната родна страна. Заведена на лечение в Стокхолм, Селма е пленена от театъра и много скоро нейното решение е узряло:, тя ще стане писателка. Не тъй лесно е обаче изпълнението на това решение и трябва да изтекат много години, докато издаде първата си книга — „Сагата за Йоста Берлинг“ (1891 г.). Тя дълго е търсила подходящия стил и самобитните изразни средства, но затова пък още след тази книга е вече утвърдена и призната писателка. Нещо повече, успяла е да се освободи от господствуващия в западноевропейската литература натурализъм и е положила начало на ново литературно направление, условно наречено неоромантизъм. Естествено и тя, като всички други, не е могла да се освободи от известни влияния. Увличала се е, както пише самата тя, от Дикенс и Текери, Доде и Флобер. Ибсен и Бьорнсон, Тургенев и Толстой, Андерсен и Якобсен. Но тя не подражава никому и стилът й е действително новаторски.
След „Йоста Берлинг“ следват дълга редица книги — разкази, легенди и романи, — на брой повече от тридесет, и когато умира през 1940 г., Селма Лагерльоф е световно известна писателка, а произведенията й са преведени на около 40 езика.
Какво е характерното у Селма Лагерльоф? Хуманността, добротата, чисторърдечността, обичта към хората, животните и природата, състраданието към онеправданите и желанието ла им помогне, които отличават всичките и произведения — романи, легенди и приказки или битови очерци за живота на шведското село. Много често те ни се поднасят във формата на християнски морал, на проповед на християнските добродетели. Но като си спомним, епохата и средата, в която е живяла писателката, това не трябва да ни учудва. То не намалява литературната стойност на делото й, а мотивите на хуманност и вяра в човека, които звучат в нейните произведения, ги поставят на видно място в културното наследство на миналото. Ненапразно Максим Горки пише в едно свое писмо до писателката Л. А. Никифорова: „Позволете ми да ви посоча две писателки, които според мен нямат равни нито в миналото, нито в съвременността: Селма Лагерльоф и Грация Деледа…“
С тези черти се отличава и „Чудното пътуване на Нилс Холгерсон през Швеция“. Покрай тях книгата има и грамадна познавателна и възпитателна стойност. В нея авторката се проявява не само като даровит писател, а и като опитен педагог. Но все пак най-ценното си остава нейната човечност, нейната сърдечност и топлота и това я прави любима книга на много поколения деца из целия свят.
Нека завърша със следните няколко думи, които Селма Лагерльоф отправя към милионите си малки читатели: „През своето пътуване момчето от Сконе се сблъсква с много премеждия, от които животните по земята и птиците в небето едва успяват да го спасят. Аз, която изпратих бедното момче на път, ще се радвам много, ако малките ми приятели го приютят в сърцата си.“
— Значи, ти смяташ, че в Норберг е по-хубаво, така ли? — запитаха селяните, като се поусмихнаха, защото знаеха, че Фелингсбру е една от най-големите и богати енории в страната.
— Как мога да живея в такава равнина? — каза старецът и махна с ръка, като че ли това беше нещо съвсем немислимо. После почнаха да разговарят къде във Вестманланд е най-хубаво за живеене. Единият от орачите беше роден във Фелингсбру и хвалеше равнината, а другият беше от областта Вестерос и намираше, че бреговете на Мелар с гористите островчета и носове са най-красивата част на страната. Страрецът не беше съгласен с тях и за да им докаже, че е прав, разказа една история, която бил чувал от стари хора още през детинството си.
— Преди много, много години във Вестманланд живеела една старица от племето на великаните. Тя била много богата и владеела цялата страна. Имала всичко, което могла да пожелае. Ала едно нещо я мъчело: не знаела как да подели имота си между тримата си сина.
Двамата по-големи сина тя не обичала толкова, колкото най-малкия. Той бил нейният любимец. Искало й се нему да остави най-добрия дял от наследството, но се бояла, че между него и братята му ще почнат караници, ако не раздели имота поравно.
Един ден тя почувствувала, че наближава смъртта й и че не може повече да протака. Тогава извикала тримата си сина и заговорила за наследството.
— Разделила съм имота на три деца, за всеки по един — казала тя. В единия дял съм сложила хълмовете с дъбовите гори, островчетата и цъфналите ливади и съм ги събрала около Мелар. Който вземе него, ще има добра паша за овцете и кравите в ливадите край брега на езерото, от островчетата може да събира сено, ако не ги използува за градини. Заливите и фиордите навлизат дълбоко в сушата, тъй че лесно ще може да пренася стоките си. При устията на реките има удобни места за пристанища и аз мисля, че там скоро ще израснат села и градове. Смятам също, че могат да се намерят и места за ниви, макар че сушата е разпокъсана. Добре ще е синовете на онзи, който избере този дял, да се научат навреме да плуват от остров на остров, защото това ще ги направи добри моряци, та после да могат да печелят богатства из чужди страни. Това е първият дял. Какво ще кажете за него?
То се знае, и тримата били съгласни, че този дял е много хубав и че който го получи, трябва да се смята щастлив.
— Да, хубав е — казала старицата, — но и другият дял не му отстъпва. В него съм събрала всички равнини и всички ниви и съм ги наредила нива до нива, от Мелар нагоре към Даларна. Който вземе този дял, няма да съжалява. Може да сее, колкото иска, да прави големи чифлици и нито той, нито потомците му ще имат някакви грижи в живота. За да не бъде равнината мочурлива, прекарала съм през нея няколко големи долове, в които тук-там има бързеи, та могат да се направят воденици и ковачници. Край доловете съм издигнала височини, дето ще растат гори, за да има дърва за горене. Това е вторият дял и аз мисля, че който го получи, няма от какво да бъде недоволен.
И тримата се съгласили с нея и почнали да и благодарят, че така добре се е погрижила за тях.
— Помъчих се да направя каквото мога — казала старицата, — но сега стигам до това, което ми създаде най-големи грижи. Като сложих всички гори, пасища и ливади в единия дял и всички ниви в другия и почнах да събирам имоти за третия, видях, че са ми останали само борови гори, планински реки и върхове, малки островчета и каменливи места, дето растат само смрики и хилави брезови гори. Тогава разбрах, че на този дял никой няма да се зарадва. За всеки случай, събрах тези бедни места и ги наредих на север и на запад от равнината. Ала много ме е страх, че комуто се падне този дял, чака го само сиромашия. Той ще може да отглежда само овце и кози. Ще може също да лови риба в езерата или да ходи на лов из горите, за да се прехранва. Там има и много бързеи и водопади, та ще може да строи воденици, колкото си иска, ала боя се, че ще трябва да меле в тях само кори от дървета. И доста грижи ще има с вълците и мечките, които сигурно ще се развъдят по тези диви места. Това е третият дял. Знам че той не може да се сравнява с другите два и ако не бях толкова стара, щях да ги разделя на ново, но вече е късно. А сега, в последния си час, аз нямам покой, защото не зная на кого от вас да дам най-лошата част. Вие бяхте добри синове и ще ми тежи да бъда несправедлива към някого от вас.
Като казала това, старицата погледнала неспокойно синовете си. Сега те не отговорили както преди, че правилно е делила и добре се е погрижила за тях. Стояли мълчаливи и ясно се виждало, че който получи последния дял, ще се смята онеправдан.
Старата им майка лежала измъчена. Синовете виждали, че тя изпитва предсмъртни мъки от това, че е трябвало сама да разпредели дяловете между тримата и се чудела кого от синовете да онеправдае, като му даде най-лошия дял.