Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Не — отсече Дом без капчица колебание. Думата отекна е салона като камбанен звън. — За нищо на света.
— Защо?
— Имам много имения. Можеш да отидеш в което пожелаеш от тях. Но няма да ти позволя да наемеш собствен апартамент.
— Разбирам. А ако отида другаде?
— Какво имаш предвид? Говори ясно, Ан — каза остро той.
— Ако отида в Хайглоу? Или в Кемптън?
Дом стисна челюст. Очите му потъмняха.
— Ще се чувстваш меко казано некомфортно. Това са стари имения, напълно лишени от съвременни удобства.
Ан облиза устни.
— И все пак какво ще стане, ако отида в някое от тях?
Той присви очи.
— Може да реша да се присъединя към теб.
— Ясно. — Тя отстъпи крачка назад. — Смяташ да живееш е мен. Независимо дали аз желая това или не.
Не беше вярно, поне до този момент. Беше дошъл с намерение да прояви приличие и да й позволи да живее самостоятелно — бездруго повечето семейства живееха разделени. Но не можеше да го направи. Не можеше да я остави да си отиде. Не можеше да се откаже от нея. Навярно никога нямаше да може.
— Да.
— Въпреки че ти казах, че не те искам, че между нас всичко свърши? За… завинаги.
Той прикова поглед в нея.
— Мога да те накарам да ме искаш, Ан.
Лицето й поруменя. В салона — и помежду им — легна напрегнато мълчание. Дом забеляза със задоволство неспокойното потрепване на адамовата й ябълка.
— Да — пресипнало отвърна тя. — Сигурен съм, че би могъл. Но това няма да промени чувствата ми към теб.
— Туше — горчиво каза той.
Ан впери мълчаливо поглед в него. Измина много време. Когато накрая проговори, в тона й се долавяше отчаяние.
— Какво трябва да направя, за да те накарам да ме оставиш на мира?
— Превърни се в друга жена — отговори Дом и протегна ръка към нея. Не можеше да устои на копнежа да я прегърне, да я погали, да я утеши.
Но Ан отскочи назад като ужилена.
Постъпката й го слиса. Той отново протегна ръка и този път успя да я сграбчи за китката. Тя изпищя. Вече нямаше място за съмнения.
— Наистина се боиш от мен и това никак не ми харесва.
— Не… не е вярно!
— Започвам да си давам сметка, че се държиш така още от мига, в който влязох в този салон. — Дом я изгледа втренчено. — Какво съм сторил, Ан? Дал ли съм ти някакъв повод да се страхуваш?
— Не! — някак прекалено разпалено извика Ан. — Не! Не ме е страх от нищо… Не ме е страх от теб!
Тя отново направи опит да се отскубне от него, за да излезе, и този път Дом не я спря.
Дълго след като вече я нямаше, той продължаваше да гледа подире й.
Ан дълго се колеба дали да остане в стаята си или да слезе на вечеря, но накрая избра второто. Дом беше прав. Наистина трябваше да си придават вид, че всичко между тях е наред, дори и пред слугите, които вече бяха започнали да шушукат по техен адрес.
С помощта на Бел тя се преоблече и се отправи към стълбата.
Докато слизаше, ръката й стискаше здраво месинговия парапет. Сърцето й пулсираше напрегнато. Не, не беше вярно.
Някой се опитваше да я нарани или да я уплаши, но този някой не можеше да е Дом.
Самата идея бе просто абсурдна.
Дом я бе любил неспирно в продължение на цяла седмица. Не беше възможно през цялото това време просто да е изчаквал най-удобния момент, за да свърши с нея — така, че смъртта й да изглежда като нещастен случай.
Патрик смяташе, че Дом иска да я убие, за да се освободи от брака си с жената, която не желае. Беше изтъкнал, че Дом не би спечелил нищо, ако просто я уплаши или нарани. Затова пък една злополука с фатален за нея край би му донесла всичко — и свобода, и Уейвърли Хол.
Ан обаче не беше напълно убедена. От дванадесет години насам тя боготвореше Дом. Обичаше го до полуда — дори през последните четири години, навярно дори и сега. Мисълта, че е бил способен да я прелъсти с едничката цел да си върне Уейвърли Хол, я изпълваше е ужас и болка. Но не можеше, не искаше да повярва, че е способен на убийство. Не, Патрик грешеше.
Но нервите й бяха изопнати до краен предел. Защото имаше, един факт, който не можеше да пренебрегне: никой друг не бе имал достъп до нея и до нейните вещи, освен Дом Сейнт Джордж.
Ан влезе в обзаведения в тъмнозелено и златисто салон и направи неуспешен опит да се усмихне на херцога, който я посрещна с поздрав и целувка по бузата. Но неговата собствена усмивка бързо угасна.
— Изглеждаш бледа, Ан. Болна ли си?
— Не, добре съм.
Погледът й веднага се насочи към Дом. Сърцето й се разтуптя още по-силно. Черното сако и бялата като сняг риза на вечерния му костюм контрастираха ярко с бронзовата му кожа и златисто-кестенявата му коса. Под сакото си бе облякъл брокатена жилетка на сини и сребристи райета и вратовръзка в по-тъмно синьо. Сатенен кант се спускаше по ръбовете на черните му вълнени панталони, а официалните му вечерни обувки бяха излъскани до блясък. Беше висок, елегантен, смущаващо красив. И също бе вперил поглед в нея — настойчив, нетрепващ… търсещ.