Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Престани да се срещаш с него.
— Няма.
Дом се приближи до нея.
— Ан, може и да не искаш да спиш в едно легло е мен, но аз съм твой съпруг. По закон ти си длъжна да се подчиняваш на волята ми. Забранявам ти да продължаваш връзката си с Патрик.
За негова изненада очите й се насълзиха.
— Върви по дяволите.
— Благодаря, по навярно ще горя в ада и без твоята помощ.
— Несъмнено. — Ан стана и тръгна към вратата. Очевидно възнамеряваше да излезе. Просто ей така!
Дом се спусна след нея и преди тя да успее да стигне до вратата, ръката му вече беше върху бравата.
— Трябва да поговорим, Ан.
Ан дори не го погледна.
— Вече си казахме всичко, което имахме да си казваме — каза тя, обърнала лице към вратата.
Остра болка прониза гърдите на Дом — навярно така би го заболяло, ако го улучеше куршум. Как ли щеше да реагира Ан, ако й кажеше колко нещастен се чувства, как изгаря от любов и копнеж по нея?
— Ан, трябва да поговорим. Ние сме съпрузи и не можем вечно да воюваме помежду си. Не искам да се карам с теб.
— Т-това е чудесно, з-защото и аз не искам да се карам с теб — заекна тя.
— Тогава нека започнем отначало — чу се да казва той.
Ан се изсмя горчиво.
— За трети път? Не.
Дом не бе възнамерявал да я моли или да настоява — това бе под достойнството му. Но резкият й отказ го нарани дълбоко.
— Прости ми за тази необмислена идея — измърмори той. — Тогава да поговорим за бъдещето, след като за настоящето очевидно няма никаква надежда.
— Ние нямаме бъдеще.
— Ан, може и да не постигнем съгласие и да се отчуждим съвсем един от друг, но ние сме съпрузи. И определено имаме бъдеще — дори ако то е да изживеем остатъка от живота си напълно разделени, демонстрирайки близост единствено за пред хората.
Ан трепна.
И това го изпълни с горчиво задоволство. Значи все пак и той бе успял да я нарани.
— Съществуват определени правила, към които и двамата трябва да се придържаме.
Тя затвори за миг очи.
— Сигурна съм, че тези правила носят изгода единствено за теб.
— Тези правила носят изгода и за двама ни — тихо каза Дом. Едно от тях е правилото за добрите обноски. Трябва да се отнасяме учтиво един към друг, независимо от чувствата, които изпитваш към мен.
Едва сега Ан се осмели да срещне погледа му, но веднага отмести очи.
— Както ж-желаеш.
— Какво ще кажеш да започнем с бала у Хардинг? — попита той.
Тя се сепна.
— Не мисля, че…
— Че какво? Че е уместно? Разбира се, че е. Всички ще очакват да присъстваме. Завръщането ми в града е новината на сезона. А и ти никога не си идвала в Лондон, Ан. Откакто сме женени, не сме се показвали никъде заедно и цялото общество с нетърпение очаква да ни види.
— Страхотно — прошепна Ан.
— Няма защо да се тревожиш. Ще се държа като предан съпруг.
Тя отново трепна.
— Ще поправя грешките си — добави той.
— Стига!
Погледите им се срещнаха. И за кой ли път Ан бързо извърна очи. Нещо не е наред, помисли си Дом. Откакто се бе появил, тя се държеше странно. Ако не я познаваше, би решил, че се бои от него.
— Какво те измъчва, Ан?
— Нищо.
Той се взря изпитателно в бледото й, сякаш безжизнено лице. Трябваше да й зададе и другия въпрос, който не му даваше мира.
— Има ли някаква вероятност да си бременна?
Тя го изгледа яростно. Бузите й пламнаха. Самият Дом усети, че също се изчервява.
— Не искам да те разстройвам, Ан. Но трябва да знам. За мен това е много важно.
— Естествено, че е важно. Естествено, че трябва да знаеш! — гневно извика Ан. — Нали трябва да разбереш дали ще си върнеш Уейвърли Хол или не!
Той трепна. Кръвта му закипя.
— Не това е причината да искам да знам дали носиш моето дете в утробата си.
— Не ти вярвам — каза Ан и се опита да го заобиколи, за да излезе.
Дом я сграбчи за рамото. Ан подскочи и нададе стреснато възклицание.
Той се взря в нея.
— Нещо не е наред. Какво има?
— Нищо.
— Държиш се така, сякаш се боиш от мен.
Тя го зяпна с ококорени очи, пребледняла като смъртник.
— Защо… защо мислиш така?
Дом я гледаше поразен. Възможно ли бе Ан да се страхува от него?
— Ан, колкото и да съм огорчен от това развитие на нещата, никога не бих ти сторил зло. И ти го знаеш, сигурен съм.
Тя пребледня още по-силно. Бе повече от очевидно, че не му вярва.
— К-колко време смяташ да останеш тук?
Той се поколеба.
— Още не съм решил.
— Аз… аз искам самостоятелен апартамент, Дом. Тук, в Лондон.