Скандал

Дом обърна ледения си поглед към Ан.

— Мисля, че бях пределно ясен при последния ни разговор по този въпрос, Ан.

Ан не бе сваляла очи от него.

— А аз мисля — гласът й беше много тих, едва доловим, — че бях не по-малко ясна. Имам право на приятели.

— Не и на този.

За изненада на Дом тя отново не направи дори опит да се възпротиви. Вместо това е изправи на крака и се обърна към Патрик.

— Патрик, може би е по-добре да си вървиш.

Патрик я погледна разтревожено.

— Сигурна ли си, че всичко ще бъде наред?

Ан кимна, стиснала устни, без да поглежда към Дом.

Кратката размяна на реплики между двамата изобщо не му се поправи. Неспособен да сдържа повече ревността и яростта си, той сграбчи Ан за ръката.

— Достатъчно, Ан. Веднага се сбогувай с Колинс.

— Държиш се прекалено грубо с мен — възкликна тя.

— Пусни я! — извика Патрик.

Дом остави Ан и насочи гнева си срещу него.

— Вън!

Патрик стана от канапето.

— Струва ми се, че веднъж те изгоних от Уейвърли Хол. А сега те гоня и от Ръдърфорд Хаус.

— Дом… — прошепна Ан. — Недей.

Той не й обърна внимание.

— Не само, че те гоня, а и ти забранявам да стъпваш повече тук.

— Не можеш да ми попречиш да се виждам е Ан!

Дом усети, че го сърбят ръцете да го стисне за гушата.

— Напротив, мога. И точно това правя. Забранявам ти. — Той извърна блесналия си от гняв поглед към Ан. — Чуваш ли Ан? Забранявам ти да се виждаш с Патрик.

Тя не отрони и дума.

— Колдуел! — изрева Дом. Икономът се появи незабавно. — Изпрати мистър Колинс.

— Да, милорд — кимна Колдуел.

Лицето на Патрик придоби болезнено изражение.

— Може би ако не се отнасяше толкова необмислено със съпругата си, Уейвърли, тя нямаше да потърси моето приятелство.

Ан остана шокирана от дързостта му. Не беше му дала никакви основания да се надява.

— Само да си докоснал съпругата ми — както и да се отнасям с нея — на следващата сутрин ще те чакам призори на Гилфърд Кросинг с оръжие по твой избор.

Патрик пребледня и побърза да излезе от салона, съпроводен от Колдуел. Ан продължаваше да стои вцепенено, сякаш беше изпаднала в транс.

Дом отиде до вратата на салона и я затръшна. Сетне се обърна към Ан.

— Колко удобно! Пристигаш в Лондон и Колинс тутакси прави същото. И колко жалко, че аз не си останах в провинцията, нали? Защото ако бях, щяхте да можете да се срещате съвсем безпрепятствено. Навярно не съм успял да те задоволя в Шотландия? — преднамерено грубо извика той. — Затова ли имаш нужда от любовник, Ан?

Тя се изчерви.

— Не съм длъжна да ти отговарям.

Дом я погледна изпитателно. Дали беше влюбена в Патрик? Може би в Шотландия я бяха ръководили само животинските страсти, докато сърцето й е принадлежало на друг? Дори мисълта за това бе непоносима. Но той, слава Богу, не мислеше, че е така. По-скоро Ан с присъщата си наивност напълно искрено предлагаше на Патрик своето приятелство, а той се възползваше от това.

Все едно, Дом не можеше вече да има доверие на Патрик. Мисълта му причиняваше болка, но той я потисна.