Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Фелисити не издържа и за миг сведе очи към слабините му. Не видя нищо, разбира се, защото Блейк бе обут в черни панталони, а вече отдавна бе превалило полунощ. Блейк обаче видя погледа й и избухна в смях — плътен, възбуждащ и дяволски весел смях.
Тя се изчерви до корените на косата си и понечи да го заобиколи е намерение да избяга. Но в бързината телата им се допряха и за част от секундата ръката й докосна неговия изумително огромен, силно възбуден член. Фелисити се вцепени и обърна глава назад. Погледите им се сблъскаха.
Усмихнат, Блейк подигравателно й отдаде чест с пръст, опрян на слепоочието.
Тя побягна от балкона колкото можеше по-бързо.
Ан чу стъпките му в коридора.
Беше два след полунощ. Часовникът върху камината току-що бе звъннал два пъти. Тя лежеше будна, а до леглото й гореше лампа. Бел спеше на канапето в съседната стая. Този път Ан бе взела всички възможни предохранителни мерки.
Изпълнена с тревожно напрежение, тя прегърна възглавницата си и се заслуша в стъпките му, приближаващи към нейната врата. Имаше чувството, че сърцето й е спряло да бие. Не можеше да помръдне, да диша. Вече от часове го очакваше да се прибере.
Но стъпките не спряха дори за миг пред стаята й. Е, Ан и без това не бе вярвала истински, че той ще се опита да разбие вратата й. Не и за да й стори зло.
Тя остана да лежи напълно неподвижно, обляна в пот, с отмаляло тяло. Знаеше, че Дом не е убиец. Също както дълбоко в себе си, в това свое глупаво, безумно сърце знаеше, че той трябва да изпитва някакви искрени чувства към нея — иначе никога не би могъл да я люби така, както я бе любил през онази седмица в Шотландия. По лицето й бавно се търкулнаха две сълзи.
В стаята надникна Бел.
— Мадам, той се върна. Добре ли сте?
Ан се надигна и кимна.
— Да. — Сетне си пое въздух. — Не може да е той.
Но Бел вече беше убедена във вината му.
— Но, мадам, както самата вие ми казахте, кой друг може да е направил всичко това? Кой друг може да е бил в стаята ви? Кой друг би спечелил онова, което би спечелил той, ако вие умрете?
Хубав въпрос. Въпрос, на който Ан нямаше отговор. Тя потръпна, сграбчена отново от студените пръсти на съмнението.
На следващата сутрин Дом слезе на закуска късно и не успя да завари Ан. От Бел, която упорито отказваше да срещне погледа му, научи, че господарката й е отишла да язди в парка.
Дом се загледа объркано след камериерката. Имаше леко главоболие от снощното наливане с шампанско. Беше пил твърде много с надеждата да удави мъката си, да се позабавлява. Но това се бе оказало невъзможно.
Странното поведение на Бел го озадачи и събуди подозренията му. Ами ако Ан беше отишла на езда в парка в такъв безбожно ранен час, за да се срещне тайно с Патрик?
Колдуел прекъсна закуската му, за която Дом бездруго нямаше апетит. В ръката си икономът държеше сребърен поднос, върху който лежеше гравирана визитна картичка.
— Милорд, господин Матю Феърхейвън е дошъл да се срещне с вас. Настоя да отговорите незабавно дали ще го приемете.
Дом моментално застана нащрек. Всички мисли за Ан и изминалата нощ се изпариха от главата му. Матю Феърхейвън най-добрият приятел на баща му, наследникът на цялото неголямо имущество на Филип, беше тук. Какво можеше да иска?
И не само, че искаше нещо, но и бе нарушил едно от основните правила на етикета, като беше останал в къщата в очакване на отговора от Дом. Всеки възпитан посетител просто би оставил визитката си, разчитайки домакинът да отвърне на жеста му.
— Въведи го в утринния салон.
Колдуел кимна и излезе.
Дом веднага напусна трапезарията и се отправи с широк;, решителни крачки към просторния салон, обзаведен в червено и златисто. Феърхейвън седеше на едно от тапицираните в розово-бяло райе кресла, но щом съзря Дом, мигновено скочи на крака. Двамата мъже се втренчиха един в друг.
Дом беше поразен, Феърхейвън се оказа с няколко години по-млад от него самия, много красив млад мъж с тъмна коса, тъмни очи и необикновено светла кожа. Но под очите му в момента имаше огромни сенки, а на лицето му бе изписано унило, съкрушено изражение.
Дом се приближи до него, протегна ръка и кимна учтиво.
— Феърхейвън.
Матю стисна ръката му, без да откъсва ококорения си поглед от него.
— Милорд. — Цялото му тяло трепереше. — Простете, че ви се натрапвам. Аз… исках д-да ви поднеса с-своите съболезнования. — Гласът му се прекърши, лицето му се сгърчи. Той се извърна и шумно се изсекна в носната си кърпа.
Дом се вторачи в слабия му гръб, онемял от шока. Очевидно бе, че Феърхейвън е бил нещо много повече от най-добър приятел на Филип — че е бил влюбен в него. Дали са били любовници?