Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
— Пак си се заплеснала по него, скъпа моя — промърмори Блейк. Дъхът му погъделичка шията й.
Тя затвори рязко ветрилото си. Колкото и да не го харесваше, колкото и да ненавиждаше самонадеяната му арогантност, неговата близост караше лицето и тялото й да пламтят.
— Ти си този, който се е заплеснал по мен.
Той се засмя и пристъпи към нея, вперил очи в разголения й бюст.
— Не отричам.
Фелисити го изгледа свирепо.
— Вървете да преследвате някоя друга, лорд Блейк. Аз не са интересувам от вас!
Блейк скръсти ръце, подпря се с рамо на мраморната колона, до която бяха застанал. Сините му очи заблестяха.
— Кого се опитваш да убедиш? Мен или себе си?
Тя изпадна в ярост.
— Все ми е едно какво си мислиш или си въобразяваш. Единственото, което искам, е да престанеш да вървиш по петите ми навсякъде.
— Хайде, скъпа, това преследване ти харесва точно толкова, колкото и на мен. Смея да твърдя, че ти всъщност обичаш да бъдеш преследвана упорито и неотклонно.
— Нагло копеле!
Той се засмя.
— Обзалагам се, че можеш да ругаеш не по-зле от всеки мъж.
— Върви по дяволите! — изсъска Фелисити.
— Така е малко по-добре.
С крайчеца на окото си Фелисити забеляза, че Дом се отделя от групичката хора, които го бяха обградили… и че се насочва към тях. Тя веднага изпъчи гърди и му се усмихна.
Блейк мигновено я сграбчи за лакътя и я дръпна толкова рязко към себе си, че тя се удари в коравия му хълбок.
— Отговори ми на един въпрос. Какво искаш всъщност? Да прелъстиш Дом или да нараниш Ан?
Фелисити замахна с намерение да го удари, напълно забравила, че се намират на публично място.
Той обаче я хвана за китката и я стисна доста силно.
— Струва ми се, че една плесница ми стига.
— Как смееш да ми говориш така! — Очите й се напълниха със сълзи. Не на болка, а на гняв.
— С това си поведение заслужаваш нещо много по-лошо — изръмжа Блейк. — Защо не го оставиш на мира? Той е влюбен в съпругата си, Фелисити.
— Влюбен в Ан? — Тя изсумтя. — Това се казва шега!
Той я хвана под ръка.
— Ела с мен. — Беше не покана, а заповед.
Фелисити обаче нямаше намерение да му се подчинява. Когато Блейк я повлече със себе си далеч от Дом, тя извика и се задърпа. Но веднага разбра, че е сгрешила, защото неколцина от присъстващите вече се бяха обърнали към тях и ги наблюдаваха с нескрит интерес, Фелисити усети, че цялото й лице е пламнало и че деколтето й се е смъкнало неприлично ниско. Не, най-добре беше да не прави сцени. Тя моментално престана да се съпротивлява и забърза след Блейк — нещо, което съвсем не се оказа лека задача предвид тънките, високи токчета на обувките й. Сърцето й бе започнало да тупти обезпокоително силно.
Той я изведе в библиотеката, където имаше няколко разговарящи двойки, и оттам — на един малък балкон.
Фелисити се досещаше какви са намеренията му. Двамата бяха сами, а наоколо бе тъмно. Не беше забравила онази първа и единствена целувка с него пред входа на Уейвърли Хол. И сега, противно на волята си, очакваше е трепет момента, в който устните му щяха да се впият в нейните. Погледите им се срещнаха. По очите му си личеше, че е прочел мислите й.
Тя се намръщи и си припомни, че Дом е в балния салон, и то без Ан.
— Пусни ме.
Блейк веднага се подчини.
— Имаш късмет, че още не съм те зашлевила отново.
Той подпря хълбок на железния парапет. Думите й очевидно не го бяха трогнали ни най-малко.
— Ти имаш късмет, че още не съм те преметнал през коленете си, за да те напердаша, както заслужаваш.
Фелисити ококори очи онемяла. Блейк се усмихна.
— Всъщност, обзалагам се, че това би ти харесало, нали?
Тя усети, че се задъхва.
— Не. — Не беше сигурна дали не лъже. Никога не я бяха „пердашили“, дори като дете. По някаква незнайна причина идеята Блейк да я напердаши й се струваше много вълнуваща.
Помежду им се възцари тежко, напрегнато мълчание. Блейк отново се усмихна.
— Може да се уреди. — Очите му блестяха. — Още тази нощ, ако пожелаеш.
Фелисити се опомни.
— Не. Ти си…
— Невъзможен? — подсказа й той.
Тя навлажни устни. Представяше си неговата голяма, силна ръка върху своите заоблени, меки хълбоци.
— Репутацията, която имаш, без съмнение е напълно заслужена.
Блейк се усмихна. Усмивката му беше опасна. Той беше опасен.
— Да, така е.
— И ти се гордееш с това!
Той сви рамене.
— Не искаш ли да ме изпробваш? Да видиш дали наистина съм толкова мъжествен, колкото се твърди?