Скандал

Ан извърна поглед.

— Не. С мен е свършено — каза тя. — Но аз съм му съпруга.

— Разведи се с него.

Думите му я накараха да подскочи. Не можеше да повярва на ушите си. Нещо повече — уплаши се, че в следващия миг той ще я помоли да се омъжи за него.

— Никога няма да направя това — задавено прошепна тя.

Патрик се изправи.

— Защото продължаваш да го обичаш?

— Не. — Ан също се изправи. — Защото съм дама. И защото… — Тя се изчерви. — Защото е напълно възможно да съм бременна.

Той я изгледа втренчено, после попита:

— Кога ще разбереш със сигурност?

— След седмица — отвърна Ан. Въпросът му я бе накарал да се изчерви още по-силно.

Патрик остана безмълвен и видимо наранен.

— Патрик — меко каза тя, — знам, че ме обичаш, но за доброто на всички ни те умолявам да ме обичаш като брат.

Погледът му я прониза като кама, но той отново не каза нищо.

Ан изпадна в още по-дълбоко отчаяние. Не издържаше повече. От една страна се чувстваше виновна спрямо Дом, сякаш му изневеряваше, макар това съвсем да не бе така. От друга страна й беше ужасно мъчно за Патрик.

— И това не е всичко — каза тя, прекъсвайки дългото мълчание.

Той я погледна въпросително.

— Някой се опитва да ми стори зло. Може би целта му е само да ме уплаши, но аз не съм убедена в това.

Патрик мигновено излезе от вцепенението си.

— Какво говориш?!

Ан му разказа всичко. Разказа за пожара в спалнята си, за овъглената роза, за отровата, инжектирана на Блейз, и за скъсания ремък, който беше открила в сандъка си. Патрик я отведе обратно до канапето и я накара да седне. Тя се подчини, сплете нервно ръце и каза тихо:

— Освен това мисля, че някой ме е проследил в Шотландия.

— Какво?

Ан му обясни за тайнствения ездач и за това как на няколко пъти й се бе случило да усеща, че някой я наблюдава, както и за отворения прозорец на спалнята в замъка Тавалон.

— Дом знае ли? — попита Патрик.

— Знае за прозореца… и за инцидента с Блейз. Но нямам представа какво мисли по въпроса.

— А какво мислиш ти?

Ан сведе очи и зарови пръсти в гънките на полата си.

— Мисля, че има няколко души, които не ме обичат — предпазливо каза тя. — Но дори мисълта, че някой от тях може да иска да ме уплаши или още по-лошо — да ме нарани, е направо абсурдна. — Погледът й срещна нетрепващия син поглед на Патрик.

— Кои са те? — попита той.

Ан обаче не отговори, защото в този момент в салона влезе Колдуел, тикайки пред себе си количка със сребърни прибори, чаши и чинийки за чая и дребни хапки. Ан и Патрик мълчаливо го изчакаха да им сервира и да излезе.

— Кого подозираш? — прошепна Патрик.

— Първоначално — започна Ан, като подбираше много внимателно думите си — помислих, че зад всичко това може да стои Кларис. — Очакваше Патрик да се изсмее на предположението й, но той не го стори. — Но в последно време тя изобщо не е напускала Уейвърли Хол, така че не е възможно да е последвала Дом и мен в Шотландия.