Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Тя не се качи в стаята си веднага. Опита се да почете в библиотеката, но не успя да се съсредоточи върху книгата и не след дълго се отказа. Непрекъснато си представяше как в момента Дом танцува с друга. Непрекъснато се питаше дали и Фелисити е отишла у лорд Хийт тази вечер.
Накрая стана и бавно се заизкачва по стъпалата.
За пръв път идваше в Ръдърфорд Хаус, но изобщо не забелязваше богатото обзавеждане, позлатените тавани, мраморните колони и релефните стени — все неща, достойни за крале. Не забелязваше прекрасните скулптури, покрай които минаваше, нито многобройните произведения на изкуството, някои от които бяха истински шедьоври. Огромната къща беше потънала в угнетяваща тишина. Въпреки че и херцогът, и цялата прислуга, състояща се от петдесет души, си бяха у дома, къщата изглеждаше абсолютно празна и караше Ан да се чувства много самотна.
Тя влезе в апартамента си и веднага позвъни на Бел. После погледна големия старинен часовник в ъгъла на стаята. Беше малко след полунощ. Дом навярно щеше да отсъства още дълги часове. И да се забавлява.
Докато Ан беше ужасно нещастна.
Може би трябваше да отиде с него. Заради общественото мнение, естествено.
Бел се бавеше. Тя влезе в спалнята. И се вкамени.
Веднага разпозна червеното одеяло, което покриваше леглото й. Беше същото одеяло, което стоеше сгънато в долния край на леглото в господарската спалня на замъка Тавалон в Шотландия. Леглото, което бе споделяла с Дом. Но тогава одеялото беше цяло. А сега бе разкъсано на две.
Ан се вторачи в него, пребледняла като платно.
23
— Бел!
В мига, в който камериерката се появи на прага на всекидневната в апартамента й, Ан я дръпна вътре, затръшна вратата и спусна резето.
— Милейди! Какво има? — извика Бел пребледняла.
Ан я сграбчи за ръката и я отведе в спалнята. Щом съзря раздраното червено одеяло върху леглото, застлано с красива кехлибарена коприна, камериерката се намръщи объркано.
— Кой е сложил това грозно нещо тук? — измърмори тя, като дръпна одеялото от леглото.
— Бел! — извика Ан. — Нима не разбираш? Нима не виждаш?
Бел я погледна е изненада.
— Не съм си въобразила! Някой наистина ме е наблюдавал в Шотландия! И който и да е бил той, иска да ми покаже, че е тук, в самата къща! Иска да ми покаже, че ме наблюдава и в момента!
Камериерката възкликна ужасено и пребледня още повече. Коленете й се подкосиха. Ан я отведе до стола и я сложи да седне.
Сетне се обърна с гръб към леглото, за да не гледа разкъсаното одеяло. Беше се вцепенила от страх.
— Божичко! — прошепна Бел. — Кой би могъл да стори такова нещо? Защо ви следи? Какво иска? О, мадам! Нуждаем се от помощ! Трябва да отидем при негово благородие!
— Не! — извика Ан, като се обърна рязко към нея. После се постара да понижи тона. — Не.
Бел я зяпна ококорено.
Ан си пое дълбоко дъх. И втренчи поглед в раздраното одеяло.
Някой я наблюдаваше. Следеше я. Някой я бе наблюдавал в Шотландия, беше я проследил до там от Уейвърли Хол. Някой, който сега бе тук, в Ръдърфорд Хаус.
И който и да беше този някой, той имаше достъп до спалнята й в Ръдърфорд Хаус.
Както бе имал достъп до спалните й в Уейвърли Хол и в замъка Тавалон.
Изведнъж й хрумна, че ездачът, който бе препускал по петите й сред хълмовете край Тавалон, може да е бил Дом. Може би беше объркала цвета на коня.
Тя се олюля. Този път Бел бе тази, която я задържа на крака и я отведе до един диван. Ан извърна насълзения си поглед към младата французойка.
— Бел, кажи ми истината. Мислиш ли, че Дом е този, който се опитва да ме уплаши? Да ме нарани?
Бел не отговори. Ан затвори очи.
— Ще го поканиш ли на танц?
Фелисити се обърна намръщено. Веднага бе познала дълбокия, плътен глас на Блейк.
— Ти! Изобщо не знаех, че си тук — излъга тя. Беше го забелязала още при влизането му в къщата на лорд Хийт, която се намираше в луксозния Мейфеър. — И нямам представа за кого говориш.
Той се усмихна развеселено.
— Лъжкиня. Видя ме още преди час — когато те видях и аз. — Погледът му се спря на плътната й долна устна.
Фелисити сви пренебрежително рамене, обърна му гръб преднамерено грубо и впери поглед в Дом. Той беше обкръжен от множество двойки — жени е екстравагантни рокли и приказни накити и мъже в черни фракове. Изглеждаше отегчен, изключително сериозен и хладно учтив, но мъжете явно много държаха да го въвлекат в разговорите си, докато в същото време жените му хвърляха премрежени, пълни с копнеж погледи.