Скандал

— Може би просто си си въобразила, че някой те е наблюдавал и следил в Шотландия. И да си сънувала, че си затворила прозореца — точно както е казал Дом.

— Възможно е — каза Ан. Но не го вярваше.

— Подозираш ли някого друг?

— Да — прошепна смутено тя, отбягвайки погледа му. Сетне облиза устни и вдигна очи. — Патрик, Фелисити не може да ме мрази толкова силно, че да иска… да ми навреди, нали?

Патрик подскочи.

— Мили Боже, не! — Очите му се бяха разширили от изумление. И от огорчение. — Нима подозираш и сестра ми?

Ан не отговори.

— Фелисити не е луда, Ан — каза той възмутено.

— Не знам — още по-смутено промълви тя. — Тя ме мрази. Преди четири години ми се закле, че ще ми отмъсти.

Тонът му стана рязък.

— Не съм убеден, че тя наистина те мрази, Ан. Вече не. Фелисити е напълно доволна от богатството, което наследи от съпруга си. Животът й се подреди не по-зле, отколкото би се подредил, ако се беше омъжила за Дом. В момента тя се радва на изключително голямо внимание. Богата вдовица е и има многобройни ухажори.

Ан мълчеше.

— Сестра ми със сигурност не е ходила в Шотландия, Ан — хладно продължи Патрик. — Тя си беше в Хънтинг Уей и има десетки свидетели, които могат да го потвърдят.

Ан предпочете да не му напомня собствените му думи от преди малко: че всички онези странни дребни случки в Шотландия може да са само плод на въображението й. Но останалите… Фелисити със сигурност се намираше в Уейвърли Хол в онзи предиобед, когато бе станал инцидентът с Блейз. Но възможно ли бе две нощи преди това да се е промъкнала в стаята й, за де събори свещите и да предизвика пожара? Възможно ли бе още на следващата вечер да се промъкне отново, за да остави овъглената роза? Точно тогава се бе състояла вечерята в Уейвърли Хол, на която бе присъствала и Фелисити. Но как би могла след това да постави скъсания ремък в сандъка с дрехите й? Всичко изглеждаше толкова невероятно.