Скандал
- Автор: Джойс Бренда
- Серия: saint georges #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Диляна Радинска
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Скандал». Краткое содержание книги:
Ан отклони очи. Дом бе способен на предателство, но не и на убийство. Дълбоко в себе си тя беше убедена в това.
— Ан?
Той стоеше точно до нея.
— Д-дом… Стресна ме.
— Но ти ме видя да се приближавам. Гледаше ме толкова втренчено, че само да се беше усмихнала и щях да реша, че това е покапа за флирт. — Погледът му се плъзна бавно по лицето й и накрая се спря на устните й.
Ан осъзна, че и тя е вперила очи в неговите устни, затова бързо насочи поглед към камината от зелен мрамор, която се виждаше зад рамото му.
— Какви ли мисли те занимават, та си толкова погълната от тях? — промълви Дом.
Ан преглътна и се помъчи да се усмихне, но не успя. Гальовният му тон я смути. Не, сигурно си въобразяваше — не бе възможно Дом да се опитва да я съблазни отново след всичко, което се беше случило.
— Няма значение.
— Мисля, че има.
Тя срещна погледа му — дързък, но сериозен.
— Едва ли би искал да ги узнаеш.
— Ах, значи мислиш за мен.
— Но не мисля нищо ласкаво — каза Ан. Кръвта й започваше да кипи. — Дом, престани.
— Нима не ми е позволено поне да флиртувам е теб?
Тя се изчерви.
— Не, не ти е позволено.
Очите му потъмняха.
— Но нали се споразумяхме да се държим нормално и учтиво?
— Да.
— Тогава ако ми се прииска, ще флиртувам с теб, и може би след време ти дори ще се успокоиш и ще започне да ти харесва. — Той галантно й подаде ръка. — Може ли?
Ан си пое дълбоко дъх. Как щеше да издържи да спазва това споразумение за учтивост? Очевидно не умееше да се преструва. Очевидно щеше да бъде ужасно болезнено да продължат да живеят заедно по този начин.
Погледът му бе станал замислен.
— Ан?
Тя пъхна ръка под свития му лакът. Трепереше. Чудовищните обвинения на Патрик отново зазвучаха в главата й.
Но Дом я притисна плътно към себе си и споменът за неотдавнашния й разговор с Патрик се изпари. Докато вървяха към трапезарията, Ли усещаше всеки сантиметър от стройното му, силно тяло до своето. Усещаше как мускулите му тръпнат от напрежение — напрежение, което напълно съответстваше на нейното собствено.
Две прислужници разчистиха остатъците от вечерята от масата. Колдуел наля бренди на двамата мъже и погледна въпросително към Ан.
— Чаша шери, мадам?
— Не, благодаря — отвърна тя. Седеше на стола си като вцепенена. Вечерята бе преминала в тягостно мълчание. Херцогът се беше опитал да завърже разговор, но в момента Ан бе напълно неспособна да си бъбри на безсмислени светски теми. Тогава той й зададе въпрос, свързан с управлението на Уейвърли Хол, но тя отново не реагира. Твърде мъчително бе да говори за имението, което обичаше толкова много, но в което нямаше да се върне никога повече.
Отчаян, Ръдърфорд бе насочил усилията си към Дом. Но Дом отвръщаше на въпросите и коментарите му с едносрични отговори и на третия опит той се отказа.
Ан се загледа в прислужницата, която сервираше на масата смокини с бренди и крем. След тази мъчителна, безкрайна вечеря вече беше напълно убедена, че двамата с Дом няма да могат да се държат нормално. Никога нямаше да се получи.
Сякаш усетил, че тя мисли за него, той вдигна глава и срещна погледа й. Сетне каза на прислужницата:
— Не, благодаря.
Момичето предложи десерт и на херцога, но той също отказа.
Дом продължаваше да гледа Ан.
Ан също го гледаше безпомощно, неспособна да отклони очи. Погледът му я оставяше без дъх, смущаваше я. Натъжаваше я. Изведнъж Дом рязко дръпна стола си назад.
— Е, след като всички очевидно приключихме с вечерята, аз ще тръгвам.
— Излизаш ли някъде? — попита Ръдърфорд.
Дом вече се беше изправил. Но сега погледът му бе вперен и дядо му.
— Да. Отивам на увеселението у лорд Хийт.
Думите му смаяха Ан. Дом се канеше да излиза — а вече бе почти единадесет. Трябваше да се досети още щом видя официалния му вечерен костюм. Новината не само я изненада, но и — кой знае защо — я разстрои.
Херцогът кимна, без сянка от учудване или неодобрение.
— Лека нощ — каза Дом и погледна към Ан.
— Лека нощ — отвърна тя, произнасяйки думите с огромна мъка.
Той се обърна и се отправи към вратата — един непоносимо привлекателен мъж. Ан остана безмълвна.