20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Благодаря, ваше високопреосвещенство. На вашите услуги съм, така както и господин дю Валеж, един от старите ми приятели, който криеше благородството си под името Портос.
Портос се поклони на кардинала.
— Великолепен кавалер — каза Мазарини. Портос си обърна главата надясно и наляво и с достойнство размърда раменете си.
— Най-добрата шпага в кралството, ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян, — това го знаят много хора, но не го казват, защото не могат да го кажат.
Портос се поклони на д’Артанян.
Мазарини обичаше почти толкова снажните войници, колкото Фридрих Пруски ги обикна по-късно. Той загледа с възхищение яките ръце, широките рамене и твърдия поглед на Портос. Струваше му се, че вижда пред себе си в плът и кръв спасението на своето министерство и на кралството. Това му напомни, че по-преди съюзът на мускетарите се състоеше от четирима души.
— А другите ви двама приятели? — попита Мазарини. Портос отвори уста, като мислеше, че сега е време и той да каже нещо. Но д’Артанян му смигна.
— Другите ни приятели са възпрепятствувани сега — каза той — Те ще се присъединят към нас по-късно.
Мазарини се покашля леко.
— А господинът е по-свободен от тях и е съгласен да постъпи отново на служба, нали? — попита той.
— Да, ваше високопреосвещенство, и то от чиста преданост, защото господин дьо Брасьо е богат.
— Богат? — повтори Мазарини. Това беше единствената дума, която винаги имаше привилегията да му вдъхва голямо уважение.
——
Бенефиции — доходни места. — Б. пр.
— Петдесет хиляди ливри доход — каза Портос. Това бяха първите му думи.
— От чиста преданост? — продължи Мазарини с тънката си усмивка. — От чиста преданост значи?
— Ваше високопреосвещенство като че ли не вярва много на тая дума, а? — попита д’Артанян.
— А вие, господин гасконецо? — възрази Мазарини, като се облакъти на масата и опря брадичката си на ръцете.
— Аз ли? — каза д’Артанян. — Аз вярвам на предаността, както на името, дадено при кръщението, което, естествено, трябва да се последва от името на владение. Разбира се, човек е по природа повече или по-малко предан; но винаги в края на една преданост трябва да има нещо.
— А вашият приятел например какво би желал да има в края на своята преданост?
— Е добре, ваше високопреосвещенство, моят приятел има три великолепни имения: дю Валон в Корбей, дьо Брасьо в Соасоне и дьо Пйерфон във Валоа. И тъй. ваше високопреосвещенство, той би желал едно от тия три имения да стане баронство.
— Само това ли! — каза Мазарини, очите на когото светнаха от радост, когато видя, че може да награди предаността на Портос, без да развързва кесията. — Само това ли? Е, то може да се нареди!
— Аз ще бъда барон! — извика Портос, като направи крачка напред.
— Аз ви казвах — подзе д’Артанян, като го спря с ръка — и негово високопреосвещенство го потвърждава.
— А вие, господин д’Артанян, какво желаете?
— Ваше високопреосвещенство, сега през септември ще се навършат двадесет години, откак господин кардиналът дьо Ришельо ме направи лейтенант.
— Да, и вие бихте искали кардинал Мазарини да ви направи капитан.
Д’Артанян се поклони.
— Е, добре, всичко това не е невъзможно. Ще видим, господа, ще видим. Сега, господин дю Валон, каква служба предпочитате? В града или извън града? Портос отвори уста да отговори.
— Ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян, — господин дю Валон е като мене, той обича необикновената служба, тоест предприятия, смятани за безумни и невъзможни.
Тая гасконщина допадна на Мазарини. Той се замисли.
— А аз, признавам си, ви повиках, за да ви дам заседнал пост. Някои неща ме безпокоят. Е, какво е това. — каза Мазарини.
В чакалнята се чу силен шум и почти в същото време вратата на кабинета се отвори; в стаята се втурна един човек, покрит с прах, като викаше:
— Господин кардинала! Де е господин кардиналът? Мазарини помисли, че искат да го убият, и се отдръпна назад заедно с креслото си. Д Артанян и Портос застанаха между новодошлия и кардинала.
— Е, господине, какво има, та влизате тук като в кръчма? — попита Мазарини.
— Две думи, ваше високопреосвещенство — каза офицерът, към когото се отнасяше тоя укор. — Бих искал да ви говоря веднага и насаме. Аз съм господин дьо Поан, караулен офицер, на служба във Венсенската кула.
По бледното и разстроено лице на офицера Мазарини разбра, че той носи важно известие, и даде знак на д’Артанян и Портос да направят място на пратеника.
Те се оттеглиха в ъгъла на кабинета.
— Говорете, господине, говорете по-скоро! — каза Мазарини. — Какво има?