20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Свободен!… Свободен!… Свободен!…
XXVI. Д’АРТАНЯН ПРИСТИГА НАВРЕМЕ
Д’Артанян получи в Блоа сумата, която Мазарини се реши да му даде за бъдещи услуги, като желаеше да го види по-скоро край себе си.
Обикновен конник изминаваше разстоянието от Блоа до Париж за четири дни. Д’Артанян пристигна на третия ден към четири часа следобед на бариерата Сен Дени. Едно време за това му бяха необходими само два дни. Ние видяхме, че Атос, тръгнал три часа след него, пристигна в Париж двадесет и четири часа по-рано.
Планше беше отвикнал от тия ускорени разходки; д’Артанян го укори за изнежеността му.
— Е, господине, четиридесет левги за три дни! — отвърна Планше. — Според мене това е много хубаво за продавач на захаросани бадеми.
— Наистина ли си станал търговец, Планше, и сериозно ли мислиш сега, когато пак се намерихме, да живуркаш в дюкянчето си?
— Хм, само вие сте създаден за деен живот! — възрази Планше. — Вижте господин Атос: кой би казал, че това е същият смел търсач на приключения, когото познавахме едно време? Сега той живее като истински благородник фермер, като истински селски владетел. И наистина, господине, няма нищо по-завидно от спокоен живот.
— Лицемер! — извика д’Артанян. — Вижда се, че се приближаваш към Париж, а там те чакат въже и бесилка!
И наистина тъкмо при тия думи двамата пътници стигнаха пред бариерата. Планше нахлупи шапка, като се сети, че ще минава по улици, където почти го познават, а д’Артанян засука мустак, като си спомни за Портос, който го чакаше на улица Тиктон. Той мислеше как ще го накара да забрави имението си Брасьо и омировските кухни на Пиерфон.
От ъгъла на улица Монмартър той забеляза на един от прозорците на странноприемницата „Козичка“ Портос с великолепна небесносиня дреха, цялата бродирана със сребро. Портос щеше да си разчекне устата от прозяване и минувачите гледаха с известно почтително учудване този тъй хубав и тъй богат благородник, който изглеждаше толкова отегчен от богатството и величието си.
Щом д’Артанян и Планше се показаха на ъгъла.
Портос също ги позна.
— А, д’Артанян! — извика той. — Слава богу, дойдохте най-после!
— Добър ден, мили приятелю! — отговори д’Артанян.
Много скоро около конете, уловени вече за юздите от слугите на странноприемницата, и около конниците, които разговаряха с вирнати глави, се натрупаха зЯпачи; но едно изскрътцване на д’Артанян и дветри заканителни движения на Планше. добре разбрани от присъствуващите, разпръснаха тълпата, която започваше да става толкова по-гъста, колкото по-малко разбираше защо се е събрала.
Портос беше слязъл вече на прага.
— Ах, мили ми приятелю — каза той, — колко зле са тук конете ми!
— Наистина — отвърна д’Артанян, — съжалявам от все сърце за тия благородни животни.
— А и аз самият не бях по-добре — продължи Портос — и ако не беше съдържателката — прибави той, като се поклащаше самодоволно на краката си, — която е много любезна и разбира от шеги, щях да потърся друго жилище.
Хубавата Мадлен, приближила се през време на тоя разговор, отстъпи крачка назад и побледня като смърт, щом чу думите на Портос — тя мислеше, че ще се повтори сцената с швейцареца. Но за най-голямо нейно учудване, на д’Артанян не му трепна дори окото и вместо да се разсърди, той се засмя и каза на Портос:
— Да, разбирам, мили приятелю, въздухът на улицата в тоя квартал е като в Пиерфонската долина; но бъдете спокоен, ще ви дам възможност да дишате по-добър.
— Кога?
— Ей богу, скоро, надявам се.
— А, толкова по-добре!
Това възклицание на Портос беше последвано от слабо и дълбоко изохкване, което идваше от ъгъла при вратата. Тогава току-що слезлият от коня д’Артанян видя да се очертава на стената огромният корем на Мускетон, от огорчената уста на когото бяха излетели глухите жалби.
— И вие ли, нещастни ми господин Мустон, сте попаднали в тая жалка странноприемница? — попита д’Артанян с присмехулен тон, който можеше да се вземе н за съчувствие, и за подигравка.
— Той намира, че кухнята е отвратителна — отговори Портос.
— Е, добре — каза д’Артанян, — тогава защо не готви сам както в Шантин?
— О, господине, тук няма блатата на господин принца, за да ловя хубавите шарани, нито горите на негово височество, за да ловя с примки младите яребици. Колкото до избата, разгледах я внимателно и право да си кажа, видя ми се доста бедничка.
— Господин Мустон — каза д’Артанян, — наистина бих ви съжалил, ако не бях зает с друга, много по-неотложна работа.
Той отведе Портос настрана и му каза: