20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Май че се чува шум на отряд конници — забеляза Портос, наведен над гривата на коня си.
— Не може да бъде.
— Те са много.
— Тогава е нещо друго.
— Още един кон! — каза Портос.
— Умрял?
— Не, издъхващ.
— Оседлан или без седло?
— Оседлан.
— Те са.
— Горе главата! Те са в ръцете ни.
— Но ако са много — забеляза Мускетон, не са в ръцете ни, а ние сме в техните.
— Хайде де! — рече д’Артанян. — Те ще помислят, че сме по-силни от тях, защото ги преследваме, ще се уплашат и ще се разпръснат.
— Сигурно — потвърди Портос.
— О, вижте! — извика д’Артанян.
— Да, пак искри — каза Портос, — тоя път и аз ги видях.
— Напред, напред! — се провикна д’Артанян пронизително. — След пет минути ще падне смях.
И те се понесоха отново. Обезумели от болка и надпреварване, конете летяха по тъмния път, на чийто хоризонт все по-ясно почна да се очертава една много по-плътна и по-тъмна маса.
XXVIII. СРЕЩА
Така препускаха още десетина минути.
Ненадейно две черни точки се отделиха от масата, започнаха да се приближават, да се уголемяват и по-лекалека заприличаха на конници.
— Охо! — каза д’Артанян. — Те идват към нас.
— Толкова по-зле за тях — забеляза Портос.
— Кой иде? — извика един прегракнал глас. Тримата препускащи конници нито се спряха, нито отговориха. Чу се само звънтене на изтегляни шпаги и щракане на пистолетни спусъци.
— Юздата между зъбите! — викна д’Артанян.
Портос разбра и също като д’Артанян извади с лявата си ръка един пистолет от кобура и вдигна спусъка му.
— Кой иде? — извика се втори път. — Нито крачка повече или сте загинали!
— Е, де! — отговори Портос почти задавен от прах, като гризеше поводите, както конят му гризеше юздата си. — Е, де! Виждали сме ги такива!
При тия думи двете сенки преградиха пътя и при светлината на звездите се видя как светеха цевите на пистолетите им.
— Назад! — извика д’Артанян. — Или ще загинете!
Два пистолетни гърмежа бяха отговор на тая заплаха; но двамата нападатели се носеха с такава бързина, че връхлетяха върху противниците си още в същия миг. Разнесе се трети Гърмеж — д’Артанян бе стрелял от упор и неприятелят му падна. А Портос блъсна с такава сила своя противник, че той полетя на десетина крачки от коня си, след като бе отбил насочената към него шпага.
— Довърши го, Мускетон, довърши го! — извика Портос.
И се спусна напред рамо до рамо с приятеля си, който продължаваше преследването.
— Е, какво? — попита Портос.
— Счупих му главата — отговори д’Артанян. — А вие?
— Само го катурнах; но слушай …
Чу се гърмеж от карабина: Мускетон изпълняваше заповедта на господаря си, без да се спира.
— Напред! Напред! — извика д’Артанян. — Добре върви, засега ние печелим!
— Охо! — каза Портос. — Ето нови играчи.
Наистина двама нови конници се отделиха от главната група и започнаха бързо да се приближават, за да преградят отново пътя.
Тоя път д’Артанян не изчака дори да му заговорят.
— Път! — завика той пръв. — Път!
— Какво искате? — попита един глас.
— Херцога! — едновременно изреваха Портос и д’Артанян.
В отговор се чу висок смях, но той завърши с изохкване: д’Артанян прониза подигравача с шпагата си.
В същото време проехтяха едновременно два гърмежа: Портос и противникът му стреляха един в друг. Д’Артанян се озърна и видя Портос край себе си.
— Браво. Портос! — каза той. — Струва ми се, че го убихте, а?
— Май че улучих само коня.
— Какво да се прави, мили мой? Не при всички изстрели се улучва прицелната точка. И не трябва да се съжалява, когато се улучи мишената. Ай да му се не види, какво стана на коня ми?
— Конят ви пада — каза Портос и спря своя.
Наистина конят на д’Артанян се спъна и падна па колене, после изхърка и легна.
Куршумът на първия д’Артанянов противник го беше улучил в гърдите.
Мускетарят изтърси такава клетва, от която и небето можеше да се възмути.
— Кон ли иска господинът? — попита Мускетон.
— Пусто да остане! Иска ли питане! — извика д’Артанян.
— Ето ви! — каза Мускетон.
— Откъде, дявол да го вземе, имаш два свободни коня? — запита д’Артанян, като скочи на единия от тях.
— Стопаните им са мъртви: помислих, че може да НИ дотрябват, и ги взех.
През това време Портос зареди отново пистолета си.
— Внимание! — извика д’Артанян. — Ето още двама.
— Хайде де, до утре ли ще се повтаря това? — забеляза Портос.
И действително други двама конници се приближаваха с голяма бързина към тях.