20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Ваше високопреосвещенство, господин дьо Бофор току-що избяга от замъка Венсен.
Мазарини извика, побледня по-силно от офицера, който му донесе тая новина, и се отпусна почти съсипан в креслото си.
— Избягал! — повтори той. — Господин дьо Бофор избягал!
— Ваше високопреосвещенство, аз бях горе на терасата и го видях как бяга.
— И вие не стреляхте по него?
— Куршумът не можеше да го стигне.
— Но какво правеше господин дьо Шавини?
— Той отсъствуваше.
— А Ла Раме?
— Намериха го вързан в стаята на затворника, с желязна круша в устата и нож край него.
— А тоя човек, който му беше помощник?
— Бил съучастник на херцога и избягал с него. Мазарини изпъшка.
— Ваше високопреосвещенство — каза д’Артанян, като направи крачка към кардинала.
— Какво? — попита Мазарини.
— Струва ми се, че ваше високопреосвещенство губи ценно време.
— Как така?
— Ако ваше високопреосвещенство заповяда затворникът да бъде преследван, може би още ще го настигнат. Франция е голяма и най-близката граница е на шестдесет левги.
— А кой ще го преследва? — извика Мазарини.
— Аз, да му се не види!
— И вие ще го заловите?
— Защо не?
— Вие ще задържите херцог дьо Бофор, въоръжен, заобиколен от съучастници?
— Ако ваше високопреосвещенство ми заповяда да уловя дявола, ще го хвана за рогата и ще му го доведа.
— И аз също — прибави Портос.
— И вие също? — каза Мазарини. като гледаше учудено тия двама мъже. — Но херцогът няма да се предаде без отчаяна съпротива.
— Е добре, тогава ще се бием! — отвърна д’Артанян и очите му пламнаха. — Отдавна не сме се били, нали, Портос?
— Ще се бием! — извика Портос.
— И вие се надявате да го настигнете?
— Да, ако конете ни са по-добри от неговите.
— Тогава вземете всички часови, които намерите тук, и препускайте.
— Вие давате заповед ли, ваше високопреосвещенство?
— Дори писмена, с моя подпис — каза Мазарини, като взе един лист и написа няколко реда.
— Прибавете, ваше високопреосвещенство, че можем да вземаме всички коне, които срещнем по пътя.
— Да, да — рече Мазарини, — в служба на краля! Взимайте и препускайте!
— Добре, ваше високопреосвещенство.
— Господин дю Валон — каза кардиналът, — вашето баронство е на седлото зад херцог дьо Бофор; остава само да го уловите. А пък на вас, мили ми господин д’Артанян, не обещавам нищо, но ако вие го доведете, жив или мъртъв, можете да искате от мене всичко, което желаете.
— На коне, Портос! — извика д’Артанян и улови ръката на приятеля си.
— Готов съм — отговори Портос с непоколебимото си хладнокръвие.
Те слязоха по парадната стълба, като вземаха със себе си всички срещнати по пътя войници и викаха; „На коне! На коне!“
Събраха се десетина души.
Д’Артанян и Портос скочиха, единият на Вюлкен, другият на Баяр. Мускетон яхна Фебюс.
— След мене! — извика д’Артанян.
— Напред! — прибави Портос. И те забиха шпорите в слабините на чистокръвните си коне, които се понесоха като вихър по улица Свети Оноре.
— Е, господин барон — каза д’Артанян, — бях ви обещал упражнение и както виждате, изпълних обещанието си.
— Да, капитане — отговори Портос.
Те се обърнаха. Мускетон, изпотен повече от коня си, се държеше на почтително разстояние. След него галопираха десетте войници.
Смаяни, гражданите излизаха по праговете на вратите си, а уплашените кучета летяха след конниците и лаеха.
При ъгъла на гробищата Сен Жан д’Артанян събори някакъв човек; но това беше много дребно събитие, за Да спре тъй бързащи хора. Галопиращият отряд продължи Да се носи напред така устремно, сякаш конете имаха крила.
Уви! На тоя свят няма дребни събития и ние ще видим, че това едва не свали монархията.
XXVII. ГЛАВНИЯТ ПЪТ
Те препускаха по цялото предградие Сент Антоан и по пътя за Венсен; скоро се намериха извън града, след това в гората, след това пред тях се откри селото.
При всяка крачка конете сякаш се въодушевяваха все повече и повече и ноздрите им започнаха да се зачервяват като нажежени пещи. Забил шпорите в корема на коня си, д’Артанян препускаше най-много на два фута пред Портос. Мускетон ги следваше на разстояние два коня. Войниците летяха след тях на различни разстояния, според достойнствата на конете си.
От едно възвишение д’Артанян видя група хора от другата страна на рова, срещу крепостта откъм Сен Мор. Той разбра, че от това място е избягал затворникът и че там може да научи нещо. След пет минути беше вече там, където един след друг пристигнаха и войниците.