20 години по-късно

Д’Артанян се усмихна.

— А вие няма ли да се преоблечете? — попита Портос.

— Не, не, ще остана така, както съм си.

— Но вие сте потънали в пот и прах, ботушите ви са съвсем изкаляни.

— Тия белези от пътуването ще докажат на кардинала колко съм бързал да бъда на негово разположение.

В тая минута Мускетон се завърна с трите оседлани коня. Д’Артанян скочи на седлото, като че ли беше почивал цяла седмица.

— Ей! — каза той на Планше. — Дългата ми шпага …

— А аз взех придворната — рече Портос, като показа една къса парадна шпага с позлатена дръжка.

— Вземете рапирата си, приятелю мой.

— А защо?

— Не зная, но все пак вземете я, повярвайте ми.

— Рапирата ми, Мустон! — каза Портос.

— Но това е стягане за война, господине! — извика Мускетон. — Значи отиваме в поход? Тогава кажете ми го веднага, ще взема необходимите предпазни мерки.

— Вие сам нзаете, Мустон — се обади д’Артанян, — че с нас е Винаги от полза да се вземат предпазни мерки. Или ви е къса паметта, или сте забравили, че нямаме навик да прекарваме нощите си в балове и серенади.

— Уви, това е вярно! — рече Мускетон, като се въоръжи от главата до краката. — Но бях забравил.

Те препуснаха доста бързо и пристигнаха в кардиналския дворец към седем часа и четвърт. По улиците имаше много хора по случай Петдесетница, всички гледаха с учудване тия конници, единият тъй чист, като че ли излизаше от гардероб, а другият тъй изпрашен, сякаш пристигаше от бойно поле.

И Мускетон привличаше погледите на зяпачите, но тъй като романът „Дон Кихот“ беше тогава много на мода, някои казваха, че тойа е Санчо, изгубил господаря си, но в замяна на него намерил други двама.

Като влезе в чакалнята, д’Артанян се намери сред познати. Те бяха мускетари от ротата му, които стояха на караул. Той повика портиера и му показа писмото на кардинала, в което му се заповядваше да се върне, без да губи нито секунда. Портиерът се поклони и влезе при негово високопреосвещенство.

Д’Артанян се обърна към Портос и му се стори, че той трепере. Той се усмихна, наведе се към ухото му и каза:

— По-смело, любезни ми приятелю, не се плашете! Повярвайте ми, орелът е затворил отдавна очи и ние имаме вече работа с прост лешояд. Дръжте се изправено, както на бастиона Сен Жерве, и не се кланяйте много ниско на тоя италианец, иначе ще си състави лошо мнение за вас.

— Добре, добре — отговори Портос. Портиерът се върна.

— Заповядайте, господа — каза той. — Негово високопреосвещенство ви чака.

Наистина Мазарини седеше в кабинета си и беше зает със задраскването на колкото се може повече имена в един списък на лица, които получават пенсии и бенефиции1. Той забеляза, че д’Артанян и Портос влязоха, и макар че погледът му светна от радост, когато ги видя престори се на изненадан.

——

1 Бенефиции — доходни места. Б. пр.