20 години по-късно
- Автор: Дюма Александр
- Серия: les trois mousquetaires #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Любен Велчев
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «20 години по-късно». Краткое содержание книги:
— Благодаря, Ла Раме — каза херцогът, като взе ножа.
— И така, ваше височество, какъв е този знаменит начин? — попита надзирателят.
— Трябва ли да ви кажа начина, на който разчитах най-много, който се готвех да приложа най-напред.
— Да, кажете го.
— Слушайте тогава! — каза херцогът, като опипа баницата с едната ръка и описа един кръг с ножа си в другата. — Най-напред се надявах, че ще ми сложат за пазач добър човек като вас, господин Ла Раме.
— Добре! Вие го имате, ваше височество. А после?
— И аз се поздравявам с това. Ла Раме се поклони.
— Казвах си — продължи принцът, — ако ме пази един добър човек като Ла Раме, ще се постарая някой от приятелите ми, връзките ми с когото са му неизвестни, да му препоръча човек, който да ми е предан и с когото бихме могли заедно да подготвим бягството.
— Е, е, не е лошо намислено! — забеляза Ла Раме.
— Нали? — подзе принцът. — Например слугата на някой храбър благородник, също неприятел на Мазарини, какъвто трябва да бъде всеки благородник.
— Те, ваше височество — рече Ла Раме. — Да не говорим за политика.
— И когато този човек бъде при мен — продължи херцогът, — ако той е само ловък и успее да спечели доверието на пазача ми, пазачът ще му се довери и тогава ще получавам новини отвън.
— Да, да, но как ще получавате новини отвън?
— О, нищо по-лесно от това! Например при игра на топка.
— При игра на топка? — попита Ла Раме, като започна да слуша с най-голямо внимание разказа на херцога.
— Да, ето на, аз прехвърлям една топка в рова, там чака човек и я прибира. В топката има писмо; аз го моля от крепостната стена да ми хвърли обратно топката и той ми хвърля друга. В тази друга топка също има писмо. Така ние си разменяме мисли и никой нищо не забелязва.
— Ай да му се не види! — каза Ла Раме, като се почеса зад ухото. — Добре че ми казахте това, ваше височество; ще следя кой събира топките.
Херцогът се усмихна.
— Но в края на краищата — продължи Ла Раме — всичко това е само средство за кореспондиране.
— Това е вече много, струва ми се.
— Но не е достатъчно.
— Извинете. Например казвам на приятелите си: „Бъдете в едикой си ден и в едикой си час от другата страна на рова с два оседлани коня“.
— Е, а после? — попита Ла Раме с известно безпокойство. — Освен ако тези коне не са крилати и не долетят на крепостната стена, за да ви вземат.
— Е, боже мой! — небрежно отговори принцът. — Не става дума конете да са крилати и да долетят на крепостната стена, но аз да сляза от нея.
— С какво?
— С въжена стълба.
— Да — забеляза Ла Раме, като се опитваше да се засмее, — но въжена стълба не се изпраща като писмо в топка.
— Не, тя се изпраща в друго нещо.
— В друго нещо, в друго нещо! В какво?
— В баница например.
— В баница? — повтори Ла Раме.
— Да. Предположете едно — продължи херцогът, — предположете например, че моят домоуправител Ноармон, е наел дюкянчето на дядо Марто …
— Е? — попита Ла Раме, като затрепера цял.
— Е, Ла Раме, който е лакомник, вижда баниците му, намира, че те са по-добри от баниците на предшествениците му, и ми предлага да ги опитам. Аз приемам при условие че и Ла Раме ще вечеря с мене. За по-голяма свобода Ла Раме отстранява пазачите и оставя само Гримо, за да ни прислужва. Гримо е именно човекът, изпратен от приятеля ми, слугата, който е готов да ми помага във всичко. Бягството е определено за седем часа, И така, в седем часа без няколко минути …
— В седем часа без няколко минути?… — повтори Ла Раме, по челОто на когото започнаха да избиват капки пот.
— В седем часа без няколко минути — продължи херцогът, като придружаваше думите с дела — аз свалям горната част на баницата. В нея намирам два ножа, въжена стълба и желязна круша. Допирам единия нож до гърдите на Ла Раме и му казвам: „Приятелю мой, много съжалявам, но ако мръднеш или извикаш Щете убия!“
Казахме, че херцогът придружаваше думите с дела.
Той стоеше вече прав край него и натискаше острието на единия нож върху гърдите му с такъв израз, който доказваше, че решението му е непоколебимо.
През това време Гримо, както винаги мълчалив, извади от баницата другия нож, въжената стълба и желязната круша.
Ла Раме следеше с очи всеки от тия предмети с нарастващ ужас.
— О, ваше височество! — извика той, като гледаше херцога с такъв смаян вид, че в друго време принцът би избухнал в смях. — Сърцето не ще ви позволи да ме убиете!
— Не, ако не се противопоставиш на бягството ми.