Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
— Но… — изстена Иван, все още в шок. Нямаше идея как да продължи възражението си. Но какво?
Фалко махна с пръст.
— Изчезни, Иване. Довиждане, лейди Тедж. Графиня Ворпатрил се надява скоро да види и двама ви в Дом Ворпатрил.
Граф Фалко кимна на съдебния пристав, той се приближи, прихвана Иван за ръкава и учтиво, но категорично го повлече към изхода. Тедж тръгна след тях, образ и подобие на тотално объркване. Голяма група хора нахлу нетърпеливо в залата покрай тях, приставът се зае с новодошлите тъжители, а Тедж и Иван останаха сами в коридора. Вратата се затвори и погълна шума на бъбривата група. Само след миг обаче се отвори отново да пропусне адвокатката, която излезе в коридора, стиснала под мишка куфарчето си и папките със стари документи.
Жената спря, успя да бръкне в куфарчето си покрай папките и да извади визитка. Даде я на Иван.
— Номерът ми, капитане.
Иван взе механично визитката.
— Ако… ако ми потрябва адвокат?
— Не, сладък. Ако решиш да ме поканиш на среща. — После си тръгна със смях. В края на коридора се обърна още веднъж, разсмя се пак и кискането й — което беше в пълно противоречие с духа на юриспруденцията — отекна по широкото стълбище.
Хванали се един за друг като удавници, Иван и Тедж излязоха от старовремската съдебна палата под слабото воднисто слънце на ранната зима. Все още женени, очевидно.
„Поне за едно нещо бях прав — помисли си Иван. — Отне само десетина минути“.
13.
Тедж крачеше напред-назад в хола на Иван Ксав. Иван Ксав седеше с питие в ръка и току оставяше чашата, за да се хване вместо това за главата. Риш беше кацнала на дивана, обвила коленете си с ръце, и слушаше разказа им — отначало със съпричастна изненада, след това с растящо и не толкова съпричастно нетърпение, което вече граничеше с гняв.
— Още не мога да повярвам, че онзи старчок, който дори не е бил свидетел на сделката ни, може да я отмени ей така, с щракване на пръсти! — беснееше Тедж. — Мислех, че всичко е уредено!
— Явно е било… но не от мен — каза мрачно Иван Ксав. — Голяма грешка направих, че отидохме при човек, който познава маман. Трябваше да отидем при друг съдия, който не познава нито мен, нито нея. А не такъв, който ме знае, откакто ходя прав под масата. Някой напълно непознат, да, който няма представа за допълнителните обстоятелства около женитбата ни.
— И какво трябва да направите сега? — каза Риш. — За да осигурите основанията, които е изредил съдията.
Иван Ксав поклати глава.
— Разводът се оказа трудна работа. Много по-трудна, отколкото предполагах.
— Все трябва да има нещо. Дайте да прегледаме пак списъка — каза Риш с вбесяващо спокоен тон и раздвижи рамене. — Мутации. Някой от вас може ли да се престори на мутант? Тедж — не, очевидно. Но капитанът е натурал — заченат естествено и роден по естествен начин, колкото и невероятно да звучи това! Ако си направи подробно генетично сканиране, все ще изскочи нещо, срещу което ти да възразиш, Тедж. Нещо, което да изглежда основателно.
— Не! — възрази категорично Иван. — Всичко ще влезе в публичния архив на съда. Край с репутацията ми! И с шансовете ми да вкарам жена от тази планета в леглото си. Забрави!
Риш кимна, че разбира възражението му.
— Добре. А онова с прелюбодеянието? Което, доколкото разбирам, не е свързано с прекомерното правене на любов, иначе бихме могли да го използваме във вашия случай, а с това да спиш с някой, докато си женен за друг. Звучи ми лесно за изпълнение. И приятно, в добавка.
— С кого, за бога? — възкликна Тедж. — Единственият друг мъж, когото познавам горе-долу добре на този затънал в невежество свят, е Биърли.
Иван Ксав остави чашата си на масата, толкова рязко, че питието се плисна през ръба.
— Няма да спиш с Биърли.
— С кого другиго тогава? Е, познавам се, макар и бегло, с братовчеда и с император Грегор, но… някак не върви. Освен това и двамата са заети. — След кратко мълчание Тедж добави: — Остава Саймън Илян, който е много приятен човек, но… не. Просто не. Просто… не.
— Не — кимна Иван Ксав. — Толкова видове „не“, че дори не мога да преброя нюансите.
— Нали и аз това казах. — Тедж го изгледа замислено. — Предполагам, че не би се съгласил ти да спиш с Биърли?…
— Само ако и аз съм там да гледам — измърмори Риш.
— Не! — каза Иван Ксав. — Никой няма да спи с Биърли, ясно?
Риш се изкашля многозначително.
Иван Ксав размаха ръце.