Сделката на капитан Ворпатрил

— Освен това, като допълнителен потрес за туристите, имаме и цял куп лорд Вор-фамилно-име, като мен, които имат право над титлата за вечни времена с унаследяване, без да са преки наследници на някой граф. Моят дядо, който е бил по-малък внук на тогавашния граф Ворпатрил и следователно не се е класирал дори за лорд Лично име, е получил право на лордската титла, когато се е оженил за принцеса Соня. Като един вид награда вероятно.

— Ооо — проточи Тедж, тихичко, но все още храбро. — Ама…

— Това са официалните титли. С което стигаме до обръщенията в неофициален разговор. Фалко — или Арал — биха били Фалко и Арал за близките си приятели и роднини. Но аз никога не бих се обърнал към тях така, а с „граф Фалко“ и „граф Арал“, по изключение с „чичо Арал“. Неофициално, но не и твърде фамилиарно, схващаш ли? Освен това е полезно, ако в стаята има няколко души с едно и също фамилно име, за да не става объркване. Затова майка ми най-често я наричат лейди Алис, понеже в града има и друга лейди Ворпатрил, снахата на Фалко, да не споменавам и съпругата му, графинята. А сега и… а сега и ти.

— Но… аз не съм близка с хората, с които си близък ти. Значи не мога просто… да те копирам?

— Спокойно — каза Иван. — Викай му „граф Ворпатрил“, или „сър“, освен ако той не те поправи изрично. Самият аз се обръщам към него с „граф Ворпатрил“, когато сме в съда, защото това е официално място и изисква официално обръщение. — След миг добави: — Поне се надявам всичко да протече на официалната плоскост.

Предградията на Нови Евиас се появиха на хоризонта и Иван прехвърли управлението на скутера към компютърната система на градската служба за контрол на движението. Нови Евиас беше десетина пъти по-малък от Ворбар Султана, но значително по-модернизиран като инфраструктура — може би точно поради тази причина. Така или иначе, компютърът ги свали без засечка в един от малкото свободни кръгове, очертани на покрива на многоетажния гараж в съседство с окръжната съдебна палата. Доста прилично кацане, помисли си Иван, с изместване от двайсетина сантиметра. Най-много трийсет. Потърка челюстта си — кацането беше доста твърдо, — попита Тедж дали не си е прехапала езика или нещо друго, след това й помогна да слезе от скутера.

Граф Фалко Ворпатрил раздаваше правосъдие — по подобие на също толкова скучновато стабилните си предци — в една от последните обществени сгради от времето на Изолацията, запазили се в центъра на Нови Евиас. Мухлясалата миризма на сградата — като на стар учебник по право — си беше направо древна. Тедж, която се беше умълчала през последните минути, живна малко при вида на тъмната дърворезба и изящните образци на каменоделското изкуство, които красяха палатата.

— Това вече наистина прилича на Бараяр — каза за радост на Иван.

В коридора на втория етаж налетяха преждевременно на графа, който май се връщаше от обяд.

— Иване, момчето ми! — поздрави ги Фалко.