Сделката на капитан Ворпатрил

Би килна глава, сякаш обмисляше притесненията му.

— Не, по всичко личи, че ще продължа да работя по този случай, поне докато не заминат за Ескобар. Твоят, хм, неуспешен развод ще се отрази ли времево на плановете им?

— Нямам представа.

— А питал ли си?

— Ъъ… не.

— Ясно.

Би не беше облечен като за вечеря в ресторант или за тежкарско парти, значи планът беше да прекарат вечерта в неговия апартамент. Иван каза с прикрита надежда:

— И ти, ъъ… мислил ли си да поканиш Риш да се пренесе у вас? За да не се разкарваш всяка вечер и прочие? Тя дали би се съгласила?

В притворените очи на Биърли блесна искрица.

— Не сме говорили на тази тема.

— Ами повдигни я. Темата де. Лично аз по-скоро бих прегърнал змия, отколкото да се сближа интимно с Риш, но хора — всякакви.

— Тя е из-сссс-ключително гъвкава, вярно — съгласи се Биърли. — Сигурно би могла да ми смачка черепа с бедра. Много талантливи бедра. Може да се каже, че рискувам живота си всеки път, когато лягам с нея. Помисли си само какво би гласял некрологът ми.

Иван геройски удържа пред напора от образи — и буквални, и преносни, — които пораждаше казаното от Биърли.

— Тя ще е адски щастлива дори само да я свалиш от дивана ми. — „Или на дивана ми, предполагам“. Макар че Биърли сигурно беше правил и това. „Божке, искам си мебелите“.

— Щастлива? — изсумтя Би — Боже, не, не бих могъл да я направя щастлива. И за хиляда години не бих могъл.

Иван вдигна изненадано вежди.

— Нещо не разбирам. Тя очевидно те намира доста забавен. Смее се на шегите ти. Чувал съм я лично.

Би махна с ръка.

— Няма да е щастлива, докато не се събере с братята и сестрите си. С другите Бижута. Те са повече от обикновен екип, трупа или семейство дори. Подозирам, че близостта им е подсилена чрез генно инженерство.

Иван сбърчи нос.

— Да не говориш за някакъв сетагандански… за свръхчовешко групово съзнание или, или… нещо такова?

— Не. Определено не е това, ако съдя по нейните разкази. Явно доста са се карали. Връзката им е по-скоро на физиологично ниво. Не толкова един ум, колкото едно тяло. Когато е сама, това не се забелязва толкова. Но трябва да я видиш с другите…

— Ти пък къде си я виждал с другите?

— Накарах галактическия отдел на ИмпСи да ми изрови стари записи на техни представления. И… не, не мога да кажа, че се набива в очи, но… човек остава с впечатлението, особено ако изгледа записите няколко пъти, че Бижутата някак черпят енергия един от друг. А когато е сама, Риш… е, „гладува“ не е точната дума. Не знам коя е точната дума. — Биърли беше забравил за обичайната си надута поза и стоеше присвил очи и потънал в размисъл.

— Та в какво се състои разликата? — подсети го Иван.

Би протегна ръка и я стисна в юмрук, сякаш се опитваше да улови нещо, което му бяга.