Сделката на капитан Ворпатрил
- Автор: Буджолд Лоис Макмастер
- Серия: Бараяр #18
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: БАРД
- ISBN: 978-954-655-333-1
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Сделката на капитан Ворпатрил». Краткое содержание книги:
Иван Ксав стана и хвана Тедж за ръката. Неговата беше по-топла.
— Това беше най-добрият й съвет за тази вечер. Хайде просто… да си починем. Току-виж утре се сетим нещо.
Към средата на седмицата Иван стигна до извода, че инерцията като метод за решаване на проблеми има своите неоспорими предимства. Десплейнс не го задържаше след работа, нито го товареше прекомерно със задачи, защото тази седмица в Операции беше спокойно — никакви истински кризи. Колкото до измислените кризи, Иван отдавна беше свикнал да не им се връзва, макар че не пропускаше да си достави известно извратено удоволствие, потушавайки ги с подбрани саркастични бележки от каталога на адмирала. Сутрин Тедж учеше езици — „играеше“ си на езици по собствените й думи, — а следобед двете с Риш ходеха при Мама Кости. И още по-добре, прибираха се с кулинарно домашно. Иван тайно премести колана си с една дупка.
Биърли все така извеждаше Риш почти всяка вечер, социална услуга, срещу която Иван нямаше възражения. „Нощните птици“, както започна да ги нарича за себе си, се връщаха по различно време. Иван нямаше нищо против, стига Риш да не вдига шум. Значително по-неприятно му беше да налети на Биърли по време на закуска.
Тази сутрин Иван поглъщаше на крак оризовата си каша, преди да потегли към щабквартирата на Операции, а Биърли — неглиже по риза, макар и сравнително бодър според собствените си стандарти — пиеше чай. Отпи и подхвърли:
— Снощи чух това-онова за тебе и Тедж, между другото. И то от Йон Воркерес, представи си. Сещаш се, малкото братче на графиня Ворбретен.
Иван се намръщи. Добре, че беше оставил Тедж да поспи. Не й трябваше да чува хули.
— Той пък какво общо има с теб и твоите съмнителни забавления?
— Е, не всичките ми забавления са морална угроза за нашата ворска младеж. В противен случай сам бих изритал момчето. Та според Йон ворските вкаменелости от женски род в града си говорели, че изненадващата ти женитба е истинска катастрофа за лейди Алис, нищо че тя тръби обратното. Че висшите сетагандански гени и връзки на Тедж биха дисквалифицирали евентуалните ви дечица за императорския походен стол, в случай че — да не дава бог — нещо фатално сполети Грегор и другите в списъка. Би дисквалифицирало и теб също, освен ако не склониш на втори брачен опит.
Иван се задави с кашата.
— Сериозно?
— Съвсем. Както можеш да се досетиш, граф Рене Ворбретен не участва в тези дискусии. Стиска зъби и мълчи като риба. — Биърли го изгледа изпод вежди.
Веждите на Иван подскочиха, когато истинското значение на казаното най-сетне се разгърна пред погледа му в пълния си мащаб.
— Ха. За това преимущество не се бях сещал, но иначе си прав! — Ъгълчетата на устата му се повдигнаха в унисон с веждите. — Аз и децата ми с един удар се озоваваме извън политическите престрелки на Ворбар Султана… Страхотно! Непременно трябва да го кажа на маман. Тя ще си умре от кеф.
Биърли отпи деликатно от чая и попита:
— Какви деца?
Иван усети, че се изчервява.
— Ъъ…
Биърли попи със салфетка устните си — които се бяха извили по най-вбесяващ начин, — но не каза нищо повече.
Чак на влизане в щабквартирата Иван изведнъж проумя, че Биърли го е въвлякъл в този разговор не само за лично забавление. „Не, по дяволите, никога не съм искал работата на Грегор!“ С мъка сдържа неистовото си желание да хукне назад, да намери Би, да го завлече до най-близкия басейн и да държи главата му под водата, докато оттам не изчезнат всякакви мисли от този сорт.
„Проклета невестулка! И проклета ИмпСи!“
— Купих тези звънчета за глезените си — каза Тедж на Риш, вдигна звънчетата и ги разклати. Прозвуча бодра мелодийка — бяха настроени в акорд, а не издаваха произволни звуци. — Ако избутаме мебелите към стената, ще имаме място за истинска тренировка. Аз мога да танцувам ролята на Чер. Да ти държа ритъма.
Риш се завъртя и огледа преценяващо хола на Иван Ксав.
— Бихме могли да опитаме. Имам още час и нещо, преди да дойде Би.
Съблякоха се по бельо и с общи усилия изтикаха диваните и фотьойлите към стената, за да отворят достатъчно пространство върху мекия килим. Следобед без Мама Кости беше следобед, заплашен от скука и мрачни мисли, но този път Тедж беше измислила начин да ги държи настрана. Докато разгряваха, Тедж попита уж небрежно:
— Е. Пак с Би, а? Какво изобщо правите всяка вечер?
Риш се усмихна.
— Стига, Тедж, с теб имахме едни и същи преподаватели по еротичните изкуства. Използвай въображението си.
— Имах предвид освен това. — Тедж тръсна нетърпеливо къдрици, след което й се наложи да изплюе един нахален кичур. — Той за какво говори? Когато думите му не са камуфлаж тоест?