Сделката на капитан Ворпатрил

— Тъй, тъй, дай боже всекиму — каза Фалко.

Тедж нави една къдрица на пръста си, както правеше винаги, когато я измъчваха колебания.

— Е, ако Иван иска да му даря яйцеклетки, бих се съгласила с радост. Майка ми е продавала яйцеклетки, когато с татко се оженили. За да събере начален капитал.

Иван беше сигурен, че всички бараярци в залата са примигнали при последното, дори онези зад него. Нямаше да се обърне, и толкова.

Фалко бързо се съвзе след първоначалното си смущение и продължи:

— Значи и това основание не върши работа. Боя се, че стигнахме до края на моя законов списък, капитан и лейди Ворпатрил. Вие имате ли да предложите нещо друго?

— Но… — каза Тедж смутено. — Сделката беше такава!

— Ами да, точно така, сър! — каза Иван. — Нарушено обещание. Това си е незаконно, нали така?

Бухлатите бели вежди на Фалко се покатериха нагоре.

— Нарушено обещание, Иване, е когато излъжеш някого, че ще се ожениш за него, а не че ще се разведеш. Освен това следва да бъде налице видима увреда или щета, нанесена на тъжителя. — Той ги изгледа поред и поклати мълчаливо глава.

Писарят му подаде листче с набързо надраскана бележка. Фалко примижа, погледна я и кимна.

— Някой от вас има ли финансови претенции към другия?

— Не — каза Тедж.

— Не — каза почти едновременно с нея Иван.

— Е, това наистина е интересно. И почти уникално, бих казал. — Фалко се облегна назад с въздишка. Затропа с пръсти по плота и тропа дълго. После спря. Пое си дъх. — Графският съд реши, че тъжителите лорд Иван Ксав Ворпатрил и лейди Акати Теджасуини Джиоти гем Естиф Арка Ворпатрил нямат основания за разтрогване на брака си, сключен чрез свободно волеизявление и с изричане на съответните брачни клетви. Молбата ви се отхвърля. Делото е закрито.

Чиновникът се пресегна и удари два пъти с копието. Ударите отекнаха в полупразната зала.

Тедж зяпаше невярващо. Иван беше толкова ошашавен, че едва си пое дъх да изпелтечи:

— Но, но, но… не можете да направите това, сър!

— Мога, и още как — отговори ведро графът. — Точно затова идвам тук всяка седмица, Иване, ако се сещаш. Седя, изслушвам хората, съставям си мнение и издавам присъда. — Усмивката му се разтегна, безкрайно сякаш. — Правя го от години — сподели той на Тедж. — Понякога започвам да си мисля, че съм чул всичко, а после идва някой и ме изненадва. Хората са много интересни същества и крайно разнообразни.

— Но нали казахте, че сте говорили с майка ми? — престраши се отчаяно Иван.

— О, да. Надълго и нашироко. — Фалко се наведе напред за последно, изражението му охладня и Иван изведнъж си даде сметка, че стои не пред свой възрастен роднина, а пред бараярски граф. — Сега ще ви кажа нещо от себе си обаче. Повече никога не си правете майтап с клетви, касаещи моята юрисдикция, капитан и лейди Ворпатрил. Ако в бъдеще се сдобиете с основания за съдебно гледане на същия казус, можете да го внесете за повторно разглеждане, но моят съд — който, между впрочем, е сериозна институция и няма време за глупости, — ще ви изслуша по същия казус най-рано след половин година. Най-рано.