Сделката на капитан Ворпатрил

Риш обърна глава към Тедж.

— Значи трябва да си ти.

— Но аз не искам да бия Иван Ксав! Искам да го целувам!

— Нищо де, опитай — насърчи я Риш. — За проба. — Златните й очи искряха.

По знак на Риш Иван Ксав остави неохотно чашата си и стана. Тедж сви ръка в юмрук, засили се и го ръгна в слънчевия сплит. Юмрукът й отскочи от твърдата униформена куртка.

Иван Ксав я погледна тъпо.

— Удряш ли, или гъделичкаш?

— Ами, не е лесно — оправда се Тедж. — Как да те ударя силно, като не искам? А и ръката ще ме заболи.

— Проклетият Фалко — измърмори Иван Ксав, седна, взе питието си и го пресуши до дъно.

Риш прокара пръсти през косата си, което се отрази зле на прическата й.

— Така. Да помислим. Защо изобщо да започваме с развода? Изобщо не е необходимо да започваме с него. Едно от основанията за развод не беше ли изоставяне? Двете с Тедж заминаваме за Ескобар, сменяме си самоличността, изчезваме и ти си готов изоставен. Отиваш в съда и получаваш развод. Не е нужно да въвличаш и нас в това.

— Трябва да е минал определен срок — каза Иван Ксав. — Три или четири години… или беше седем? Не, това май беше за да те обявят за мъртъв… — Свъси смутено вежди.

— Какво означава това? — попита Тедж. — На бараярски?

— Означава, че дори да си заминеш, аз пак ще съм женен за теб. Още няколко години. И докато те не изтекат, не мога да се оженя повторно. Нито дори да се сгодя.

— О — каза Тедж. — Ами да, тук хората могат да се женят само за един човек едновременно, нали? Не бих искала да те поставям в такава ситуация. Може да срещнеш някоя жена, която да… — Странно неприятна мисъл. Нима Тедж не искаше Иван Ксав да е щастлив?

Иван Ксав, от друга страна, сякаш се поободри.

— Всъщност това може да се окаже по-скоро плюс отколкото минус. Ако още съм женен, маман няма как да ме тормози, че не ухажвам тази или онази. О, да, тази рама за скачване ще е плътно заета. — Челото му се набръчка. — Не знам как ще се отрази на ловните ми похождения обаче…

— В такъв случай — каза Риш и скочи на крака, — обявявам край на бедствената ситуация и ви моля да се разкарате от спалнята ми. Защото някои от нас искат да спят.

Иван Ксав, изглежда, се замисли сериозно над думите й.

— Даа, Майлс обикновено пощурява и се хвърля с рогата напред, когато се натъкне на пречка в плановете си. Аз обаче предпочитам да изчакам. Може да ти хрумне по-добра идея, може проблемът да се промени, или ако му дадеш достатъчно време, да изчезне от само себе си, без твое участие. Тоест, ако разни хора не го ръчкат постоянно.

— О, времето със сигурност ще свърши работа — каза сърдечно Риш. — Ще ти отнеме колко… не, чакай, ти нямаш генетични подобрения, значи… още шейсетина години? Освен ако не умреш преждевременно в катастрофа с наземна кола например.

Иван Ксав кимна, загледан в нищото.

— Мда, това би било линията на най-малко съпротивление, нали?

Риш поклати глава.

— Хайде лягайте си. Поомачкайте чаршафите, докато изглупеете съвсем, а утре сутрин ще го мислите пак. Или по обед, или вечерта, когато ще да е, стига аз да не съм с вас и да ви слушам. — И отиде да си вземе постелките от дрешника.