Сделката на капитан Ворпатрил

Тедж седна на пода с изпънати крака, сплете пръсти на тила си и започна да се навежда, докосвайки поред коленете си с лакътя на срещуположната ръка. И зачака търпеливо.

Риш продължи бавно, движенията й също се забавиха:

— Гледахме стари записи на наши представления, на Бижутата, Биърли ги е изровил от архивите на ИмпСи, и пиехме някаква бараярска скоросмъртница, ужасна направо. Разговорът се насочи към темата за сестрите, а оттам — към темата за неговата по-малка сестра… Изглежда, двамата са били много близки в тийнейджърските си години, Би се е изживявал като един вид неин защитник. Докато баща им не го обвинил, че я насилва, защото някой му бил казал нещо в този смисъл. И продължил да го вярва, нищо че и двамата се кълнели в обратното. Би казва, че бил много по-ядосан на баща си, задето приел клеветата за чиста монета, отколкото на мръсника, който я измислил. Точно тогава зарязал училище и дошъл в столицата. Не съм сигурна дали дете може да обезнаследи родителите си, но по всичко личи, че обезнаследяването е било взаимно.

Риш застана на един крак, наведе се назад, допря с глава петата на другия си крак, после обратното. Тедж се задоволи с няколко не толкова амбициозни навеждания, докато обмисляше казаното. Накрая седна на килима и попита:

— А ти какво му каза в замяна на това признание?

— Не знам — отговори Риш с искрено изумление. — Помня само, че Би се изразяваше много прецизно и с много ясна дикция, а после клюмна и заспа.

Тедж присви очи.

— Това сякаш обяснява по нов начин избора му на професионална кариера.

— Може и да си права, между другото. Отначало мислех, че го прави заради парите, после — че е заради вълнението и детинската си склонност да прави пакости, след това ми хрумна, че и двете са прикритие за откачения бараярски патриотизъм… знаеш как всички тези ворски откачалки постоянно дрънкат за това. После реших, че може би го прави за отмъщение, за да посочва с пръст виновните. Сега се чудя дали тайната му мания да отделя истината от лъжата няма за цел да оправдава невинните.

— На мен това ми изглежда като двете страни на една и съща монета.

— Да, но този човек май всеки път залага на тура.

— Хм.

— Което означава…

— Хм?

— Че няма да се откаже. Без значение колко дълбоко презира работата си. Или обектите си. Или себе си.

— Според теб дали… тази планета. Бараяр. Сега, след като работата с развода се закучи… дали да не останем тук, как мислиш? За още… известно време? — Тедж се овладя, преди да е затаила дъх.

Риш сви рамене.

— Бараяр се оказа по-интересно място, отколкото предполагах. Но не бих искала да живея тук. Искам… — Тя се поколеба. — Искам онова, което имах преди.