Сделката на капитан Ворпатрил

Иван примигна.

— Основания ли, сър? — престраши се накрая.

— Какво е естеството на оплакванията, които имате един от друг?

— От самото начало сделката беше договорена като нещо временно.

— Да, но сте изрекли клетви, в които няма нищо временно.

— Ъъ, да, сър.

— Случайно да си спомняте изречените думи?

— Да, сър.

— Повторете ги, моля, за да ги чуе и съдът.

Иван го направи, с по-малко запъване от първия път, но изпусна онова за „в ясно съзнание и добро здраве“, защото се страхуваше, че адвокатката ще избухне в смях.

Фалко се обърна към Тедж.

— Това ли бяха думите, изречени от съпруга ви, лейди Ворпатрил?

— Да, сър, граф Ворпатрил. — Тя вдигна поглед към Иван и продължи несмело: — А какви са обичайните основания за развод тук, на Бараяр, граф Ворпатрил, сър?

Фалко скръсти ръце на писалището и се усмихна широко, с много зъби.

— Ами, да караме поред, става ли? Скрил ли е някой от вас своя мутация по времето, когато е сключен бракът?

Тедж вдигна вежди почти високомерно… или като сетаганданска висша.

— Била съм прочистена генетично още при зачатието си, гарантирано и сертифицирано незасегната от над пет хиляди потенциални дефекта.

— Мда, без съмнение. А скорошен съдебен прецедент ревизира традиционното отношение към сетаганданската ви кръв, значи и това не се брои. Освен това Иван е знаел за произхода ви, когато сте се оженили, нали?

— Да, сър, граф Ворпатрил, сър.

— Иване? — подкани го Фалко.

— Ъ? — зяпна Иван. — О, аз съм си наред, сър, както знаете!

— Надяваме се, надяваме се… — измърмори Фалко. — Значи това основание отпада. Следващото тогава. Прелюбодеяние. Някой от вас обвинява ли другия в прелюбодеяние?

— Не сме имали време, сър! — възкликна с възмущение Иван.

— Ще се изненадаш какви истории съм чувал от този подиум. Лейди Тедж?

— Не, граф Ворпатрил, сър.

Фалко замълча, после попита:

— Ъъъ… някой да има да си признае прелюбодеяние?

И двамата поклатиха глави. Тедж изглеждаше възмутена.

— А стига бе! — прошепна тя на Иван.

— Добре, да видим кое е следващото. Изоставяне, явно не. Неглижиране?

— Извинете, сър? — каза Тедж.

— Вашият съпруг осигурява ли ви достатъчно храна, облекло, прилично жилище, медицински грижи?

— О… да, сър! Щедро, при това. Ресторантите във Ворбар Султана са изключителни! Качила съм един килограм, откакто дойдохме тук. Секретарката на лейди Ворпатрил ми помогна да си избера подходящи дрехи, апартаментът на Иван е много хубав, а медицинските грижи… още не ми се е налагало да ползвам такива, сър.

— Ще ги покрием — увери я Иван. — Ако се наложи, каквото и да е. Да не дава бог, разбира се.

— А виждам, че и ти, капитан Ворпатрил, изглеждаш в отлично здраве… хм, хм. Какво друго имаме? — каза Фалко и се престори, че поглежда в някакво листче с бележки. Иван беше сигурен, че се преструва. „Това при всяка молба за развод ли го прави, или ние сме по-специални?“