Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
Асагава прехапа език и млъкна, сякаш осъзна, че е казал повече, отколкото трябва.
Не иска да вади пред чужденците кирливите ризи, досети се Фандорин и реши да остави въпросите си за по-нататък, когато се сближат с инспектора.
— Вижте какво ще ви кажа, момчета — присви скептично очи Локстън. — Нищо няма да стане от цялата работа. Изобщо не можем да докажем, че някой е утрепал дъртия пушач. С пръст, а? Не стават така тия работи.
— А става ли изгаряне от докосване по врата, при това през целулоидна яка? — парира Фандорин. — Както и да е, рано е още да спорим по тия въпроси. Тръгваме към пристана и чакаме сацумците. Ако не ги дочакаме, подхващаме съдържателя на „Ракуен“. Но господин Асагава е прав, не бива да тръгваме с рогата напред. Инспекторе, имате ли цивилни агенти… в смисъл такива, които не носят униформи, а к-кимона?
Японецът едва доловимо се подсмихна.
— Кимоното е дреха за тържествени случаи. Но въпросът ви е ясен, господин вицеконсул. Имам много добри агенти — и с японски дрехи, и с европейски сака. Ще установим тайно наблюдение на Семуши.
— А пък аз ще разпитам моя слуга и ще съставя подробен словесен п-портрет на човека, който е докоснал Благолепов по врата. Но нека не избързваме. Може пък сацумците все пак да дойдат?
Катерът на покойния капитан Благолепов бе закотвен на един отдалечен от Сетълмента пристан сред рибарски лодки.
Два часа преди разсъмване направиха засадата. Японските полицаи се скриха под кея, на самия катер, по съседните лодки. Локстън с неговите констебли се бе разположил в складово помещение на брега.
Цареше пълна тъмнина и тишина, само заливът дишаше тихо и от време на време от облаците надничаше месечината.
На Ераст Петрович му се видя безинтересно да седи в склада заедно с белите полицаи. Той предпочете да бъде с Асагава и неговите хора, в непосредствена близост до катера. Постът, който се падна на титулярния съветник заедно с още четирима полицаи, беше под кея, нагазиха до колене във водата. Четвърт час по-късно Фандорин взе да мръзне, а след още трийсет минути зъбите му вече играеха неудържимо, но трябваше да търпи, за да не се изложи пред туземците.
Когато лунната светлина проникнеше между дъските, младежът оглеждаше мълчаливите си съседи. Никой от тях нямаше огнестрелно оръжие, а и хладно също — носеха само дълги палки. Но Ераст Петрович вече се бе убедил по време на тупаницата в „Ракуен“ колко е ефикасно това оръжие в ръце на майстор, затова се отнесе към несолидната екипировка на японските полицаи с необходимото уважение.
Най-потресаващо му се видя, че четирима от десетте души, доведени от Асагава, бяха с очила. Невъзможно му бе да си представи руски стражар с цайси, ще стане за смях на кокошките. А сред японските униформени това явно бе в реда на нещата. Фандорин не се стърпя и подпита инспектора на какво се дължи тоя странен феномен, дали не е на някакво физиологично предразположение на нацията към късогледство?
Отговорът на инспектора бе сериозен и подробен. Той разясни, че хората от самурайски произход от рождение са склонни към четене и самообразование. Сред полицаите стремежът към книжовност е особено ярко изразен, което е полезно за службата, макар че вреди на очите. Въпреки това началството всячески поощрява подобни занимания, тъй като сега, във времена на прогрес, представителите на властта трябва да бъдат образовани люде, в противен случай населението ще загуби уважението си към тях, а неуважението към представители на властта е гибелно за обществото.
И сега, тракайки със зъби, нагазил във водата до коляно, Ераст Петрович си мислеше колко фатална грешка бе допуснало родното правителство, което не привлече помешчиците към обществената полза сред освобождаването на селячеството. Не можеше ли тогава да бъда разпусната и нашата ужасна полиция — неука, продажна — и вместо нея стражари и квартални да станат младежи с дворянско потекло? Каква чудесна идея е полицията да превъзхожда съгражданите си по образование и възвишено мислене, полицията да е образец за подражание! Та малко ли са в Русия идеалистичните безделници с гимназиално образование! Животът им сега минава без всякаква полза, а някои дори стават революционери от прекалена юношеска възвишеност и пламенни чувства, ненамерили приложение. Каква загуба за държавата и обществото!
Чак когато челото му се удари в грапавия дирек, Ераст Петрович осъзна, че без да се усети, се е пренесъл от мечтите в унес. Дворяни полицаи, ама че фантазия!
Той разтърси глава, пропъждайки съня. Извади часовника от джоба. Четири и три минути. Мъглата започваше да се разкъсва.