Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Утре ще го пише във всички местни вестници — усмихна се Бухарцев самодоволно. — Може да стигне дори до „Таймс“, макар и не на първа страница. „The Strong Man Of Japan Conspires With Russians“64.
Сцената с доклада се потрети, само че на японски. Ераст Петрович долови някои познати думи: „Фандорин“, „Росиа“, „катана“, „Сусаки“, „Касуга-мару“, а постоянно повтарящото се „сацумаджин“ със сигурност означаваше „сацумци“. Вицеинтендантът на полицията приказваше напористо и често се покланяше, но не раболепно, а сякаш за да засили фразите си с рамо.
По умореното лице на министъра се изписа досада. Той рязко отвърна нещо. Суга отново взе да се кланя, тоя път още по-напористо.
— Какво има? — попита тихо Бухарцев, който очевидно не знаеше японски.
— Не се съгласява да го пазят, а Суга настоява — преведе шепнешком Доронин, прокашля се и заговори на английски. — Ваше превъзходителство, ако ми бъде позволено да отбележа, държите се детински. В крайна сметка нещата не опират даже до вашия живот, а до бъдещето на страната, която негово величество императорът ви е поверил да управлявате. После, охраната е временна мярка. Сигурен съм, че вашата полиция ще се постарае час по-скоро да открие заговорниците. А пък аз като консул от своя страна ще създам в Йокохама следствена група: разбира се, не във връзка с предполагаемото покушение срещу ваше превъзходителство — това би представлявало намеса във вътрешните работи на Япония, — а във връзка с подозрителните обстоятелства около смъртта на руски поданик.
— Аз пък ще подпомогна консулската група с най-добрия от моите хора, който ще ви осигури съдействието на японските власти — додаде пак на английски Суга. — Кълна ви се, ваше превъзходителство, полицейската охрана няма да ви досажда дълго време. Ще заловим злосторниците за броени дни.
— Добре — съгласи се Окубо без желание. — Ще потърпя три дни.
— Три дни може да не стигнат — заяви изведнъж Фандорин иззад гърбовете на държавните мъже. — Седмица.
Бухарцев ужасен се обърна към нарушителя на етикета. Суга и Доронин също замръзнаха по местата си очевидно уплашени, че министърът сега вече ще избухне и ще ги прати по дяволите заедно с охраната.
Но Окубо се вгледа внимателно в Ераст Петрович и рече:
— Вие сте човекът, на когото е поръчано да оглави следствието, така ли? Добре, давам ви седмица. Но нито ден повече. Не мога да допусна някакви откачени да ограничават моята свобода на движение. А сега, господа, моля да ме извините, трябва да говоря с британския консул — кимна и се оттегли.
— Нарочно го прави — отрони вкиснат Бухарцев на руски. — За да възстанови баланса. Няма да има статия в „Таймс“.
Суга обаче го заглуши.
— Браво, господин Фандорин! Никога не бих се осмелил да разговарям с негово превъзходителство с такъв тон. Цяла седмица — това е прекрасно. Значи господин министърът е разбрал цялата сериозност на заплахата. Преди никога не се съгласяваше да има телохранители. Той вярва в съдбата. Често повтаря: „Ако съм все още нужен на своята страна, нищо не може да ми се случи. А ако не съм нужен — така ми се пада.“
— Как ще организираме разследването, господин генерал? — подхвана делово Бухарцев. — На кого от помощниците ви да разчитаме за консулската група?
Обаче вицеинтендантът се обърна не към морския агент, а към Фандорин.
— Вашият началник ми каза, че по-рано сте работили в полицията. Това е много добре. Ще ви изпратя не чиновник от управлението, а някого от инспекторите. Разбира се, човек, който говори английски и познава Йокохама. Но трябва да ви предупредя: японската полиция не прилича на другите полиции по света. Нашите хора са изпълнителни, обаче не са много инициативни — съвсем доскоро те са били самураи, а самурая от детските години го учат да не разсъждава, а да се подчинява. Мнозина държат на старите обичаи и не могат да свикнат с огнестрелното оръжие. В стрелбата хич не ги бива. Да, нашият материал засега не се поддава много на обработка, но пък е злато, и то от най-висока проба! — Суга приказваше бързо, енергично, жестикулирайки с юмрук. — Вярно е, че моите полицаи са още много далеч в полицейската подготовка от британските констебли и френските ажани, затова пък са неподкупни, усърдни и готови да се учат. Трябва ни още време — и ще създадем най-добрата полиция на света!
Тая страстна реч, пък и самият вицеинтендант много се харесаха на Фандорин. Ех, ако и нашата полиция я ръководеха такива ентусиасти, а не надутите господа от Полицейския департамент, мислеше си титулярният съветник. Особено го потресе новината, че полицаите не вземат подкупи. Възможно ли е това, или японският генерал витае в облаците?
64
„Японският диктатор заговорничи с руснаците“ (англ.). — Б.а.