Диамантената колесница
- Автор: Акунин Борис Чхартишвили
- Язык: болгарский
- Переводчик: Владимир Райчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Диамантената колесница». Краткое содержание книги:
Но дори Фандорин не може да предположи кой е противникът му — и как преследването ще го върне назад в годините, към времето, когато като млад дипломат се озовава В Япония.
Там, в страната на изгряващото слънце, младият Фандорин опознава един нов, непознат, но странно привлекателен свят. Япония става сцена на драматичния му сблъсък с мистериозната общност на нинджите, с амбициите и кроежите на японски аристократи, и на неговата съдбовна любов със загадъчната красавица О-Юми; любов, която бележи живота му и трагичната развръзка на едно дълго разследване.
— Чаткате ли, Ръсти, „Ракуен“ е отвъд реката, а това вече не е Сетълментът. Тоест юридически се води наша територия, обаче там не живеят бели, само жълтури. Затова обикновено не си пъхаме гагата в техните работи. Случва се джапите68 да се поизколят, ама то си е техен проблем. Докато не закачат белите, аз си трая. Имаме нещо като мълчалива уговорка.
— Но в конкретния случай съществува подозрение, че е умъртвен руски поданик — напомни му Фандорин.
— Споменахте го — кимна Локстън. — Само че знаете ли какво ще ви кажа по въпроса? Това са пълни глупости, дрън-дрън. Ако вашият мистър би се е гътнал от това, че някой къркан го е пернал с пръст по врата, значи дядката си е бил жив-умрял. Да ви разправям какво се вика истинско убийство. Веднъж при нас в Бъфало Крийк…
— Но ако Благолепов все пак е убит? — прекъсна го чиновникът, който вече бе изслушал няколко сърцераздирателни историйки из криминалната история на каубойското градче.
— Тогава… — сержантът свирепо присви очи. — Тогава всичките тия жълтури ще си платят. Ако това наистина са някакви техни гнусни азиатски игрички, ще съжаляват горчиво, че са вършили мизерии на моя територия. По-миналата година на моста Огонбаши (а това, забележете, е извън пределите на Сетълмента) съсякоха едно френско офицерче. Подло, отзад. Някакъв психопат от бившите самураи, ядосал се, че им забранили да носят саби. При тях тук каквото и да става, все белите им виновни. Та като вдигнах, значи, всичките момчета и пипнахме кучия син, даже не му остана време да измие кръвта от сабята. Как ми се молеше да му позволя да си порне шкембето! Чак се разрева. Само че ще ме хване за… Метнах му клупа на врата, влачих го из целия техен квартал да му се порадват мутрите му жълтурски, след което без всякакви церемонии го обесих на същото въже. После, естествено, стана скандал с туземците. Трябвало сами да съдят психопата и да му резнат тиквата, както се полагало тук. Как ли пък не! За моите хора ще плащат лично на мен. И разбера ли, че вашият сънародник не е опънал петалата сам, ами му е помогнал някой от джапите… — Локстън не довърши изречението, само красноречиво стовари юмрук върху масата.
— Познавате ли инспектора, когото ни пращат от японската полиция? Господинът се казва Гоемон Асагава.
Ераст Петрович нарочно назова японеца с подчертана коректност, давайки да се разбере, че не харесва лексикона на сержанта. Изглежда, американецът схвана намека.
— Познавам го. Началник е на участъка на „Каруцарска“, това е улица в Туземния град. От всички жъл… От всички японци Гоу е най-разбраният. Вече сме работили заедно няколко пъти по смесени случаи, когато издирвахме и бели, и жълти муцу… в смисъл туземци. Съвсем млад е, още няма трийсет, но е опитен. Петнайсетина години служба в полицията.
— Как е възможно? — учуди се Фандорин.
— Ами че той е потомствен йорики.
— Какъв?
— Йорики, нещо като квартално ченге. По времето на шогуните, предишните владетели, е било прието всеки занаят и дори всяка длъжност да се предава от баща на син. Да речем, ако баща ти е бил водоносец, и ти цял живот ще разкарваш буретата с вода. Ако родителят ти е помощник-началник на огнеборците, ти също се станеш помощник-началник. Те нали затуй им се разтуриха нещата — какъв е смисълът да се зориш, след като тъй и тъй няма да постигнеш нищо повече от баща си. А Гоу е от род на йорики. Когато някакъв бандит заклал баща му, момчето било на тринайсет. Но редът си е ред: мушнал двете саби в колана, хванал тоягата и започнал служба. Разправял ми е, че първата година носел дългата сабя под мишница, за да не се влачи по земята.
— Ама как може хлапе да п-поддържа реда в цял квартал?
— Може, и още как, понеже жълту… японците де, гледат не толкова човека, колкото длъжността. Пък и полицаите тук са на почит — все пак всичките са самураи. Освен това имайте предвид, Ръсти, че момчетата, родени в семейства на йорики, от малки се учат на всички полицейски умения: как да настигнат крадеца, как да обезоръжат и вържат грабителя, а пък палката я въртят така, както нашите ченгета не са и сънували. Мисля си, че Гоу и на тринайсет години си го е бивало.
Ераст Петрович го слушаше с огромен интерес.
— И как е изградена полицията им днес?
— По английски образец. Сега гъмжи от безработни самураи, така че доброволци не липсват. Ако ви интересуват подробности, попитайте самия Гоу — ей го, идва насам.
През прозореца Фандорин видя как висок японец с черен мундир, бял панталон и препасана сабя пресича осветения площад. Крачеше по посока на участъка, все едно че маршируваше.
68
Jap — в американския жаргон презрително наименование на японците. — Б.пр.